Не само у нас работят чужденци заради липса на персонал. В Турция и Гърция също работят непалци и киргистанци.

Европейското население е застаряващо. Страната ни взима мерки за подобряване на демографията само проформа. Намаляваме с 50-60 000 души годишно.

Когато населението намалява, първите, които го усещат са работодателите, след това се засяга и потреблението. Различно е да имаш пазар от 5 милиона души и такъв от 100 милиона души - съответно у нас конкуренцията за едно работно място е силно занижена.

Това заяви в рубриката "Портфейл" на "Дарик кафе" Атанас Димитров, зам.-председател на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите (БАХР). 

"Многократно сме упреквани, че българските кадри изтичат, защото нашите работодатели не осигуряват адекватно заплащане. Първо, икономическа функция на заплащането е качествената изработка на труда, а нашите качествени кадри изтичат към европейски пазар по една определан причина. Нашата икономика не може да се сравнява с икономиката на Германия, Франция, Испания, Италия. Тези големи икономики изсмукват нашите кадри, защото осигуряват по-високи запалти по обясними причини. Тоест ние сме на опашката като икономически показатели и не можем да си позволим да даваме европейски заплати."

По думи на Димитров, парите в обращение трябва да са еквивалент на стоките в обращение, а когато нашата производителност е ниска, не могат да се дават големи заплати, защото ще се предизвика хиперинфлация. 

"Не бива да бъдем упреквани, когато повишаваме цените на продуктите си." 

Димитров казва, че вкарването на чужденци отвън за сезона е временна мярка и само "закърпва" положението. Много от тези работници използват и визите си за Шенген да прекарат малко време в страната ни и след това заминават за Западна Европа.

Впоследствие пък браншът усеща връщане, защото у нас квартирните и дневните разходи са по-малки и по този начин работниците могат да спестят повече. 

"Има много хора от тези държави, които искат да работят у нас, но имаме проблеми с бавене на визи, с удължаване на престоя у нас, когато дойдат. Случава се да дойдат с виза за 9 месеца и когато искат да я удължат, да стане много сложно. През това време са придобили квалификация, научили са език, свикнали са. Работодателят е вложил в обучение на човек на ниво, което може да бъде квалифициран човек с езикова бариера." 

Експертът каза, че трябва да бъде олекотен режимът за прием на кадри от чужбина. В момента се забавят хората, защото е безпредметно идването, ако си започнал да търсиш хора през септември миналата година и те дойдат септември тази година. 

По думи на Димитров обслужването в България не е по-лошо от това в чужбина. 

"Най-лошата пица съм ял в Италия и то във Венеция на "Канал Гранде", където пицата струва 25 евро, бирата преди 3 години беше 7  евро, чаках над 40 минути, а бирата още 15 мин след това. Заведението не беше претъпкано, защото беше минал пикът, а сревитьорите стояха с вдигнати крака на масите отстрани."

Скъпо ли ще бъде на морето тази година? 

Очакванията за летния туристически сезон през 2025 г. са за леко увеличение в броя на туристите и ръст в приходите спрямо предходни години. Димитров казва, че наистина ще има увеличение вцените, като инфлационните причини не са залегнали в това покачване. 

"Очакваме увеличение от 10% до 15%, а всички знаем какъв е ръстът на цените на храните, продуктите и услугите, както и ръстът на заплащането в нашия сектор."

По думи на зам.-председателя на БАХР цените на електроенергията също се отразяват на сектора, въпреки компенсациите, които получават. Ефект върху бранша на морето имат и незавършените ремонти на основните пътни артерии към курортите ни. 

Положителните и отрицателните страни на влизането на България в Шенген

Официално новият летен туристически сезон беше открит на 31 май в Поморие. От бранша очакват предизвикателен сезон, не само заради предстоящото евентуално влизане на България в еврозоната, но и заради това, че посрещаме официалния си първи сезон в Шенген.

По думи на Димитров, освен позитиви, има и някои негативи около свободното пътуване за бранша. Те произлизат от това, че освен входящ, потокът на туристи е и изходящ. 

"Ние, като българи, имаме интерес да стимулираме входящия туризъм, за да може постъпленията от финансовите потоци да влизат  и да се разпределят от бизнеса към държавата и към публичния сектор."

Димитров каза, че избирайки да прекарат лятната си почвика у нас, българите трябва да знаят, че инвестират в родната икономика, здравопазване, образование и стимулират собствения си живот. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google