Първата широка експертна дискусия, посветена на бъдещия Национален план за сградно обновяване, се проведе в столицата.

Събитието, организирано от Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“ и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, събра в „Гранд Хотел София“ представители на държавните институции, местните власти и европейски организации.

Основната цел на форума беше да се очертае устойчива финансова и институционална рамка за модернизацията на сградния фонд в България.

Енергийната ефективност като щит срещу бедността

Кметът на Габрово и председател на Управителния съвет на „ЕкоЕнергия“ Таня Христова откри конференцията, като постави акцент върху социалното измерение на проблема. Според нея, всяко забавяне на инвестициите води до пропуснати ползи за гражданите и местните икономики.

„Енергийната ефективност е най-силният инструмент, чрез който тревожността от бедността може да бъде контролирана. Българските общини се доказаха като най-устойчивото ниво на управление, но за да бъдат ефективни, трябва да бъдат припознати като равноправен партньор“.

Изпълнителният директор на „ЕнЕфект“ Драгомир Цанев допълни, че жилищният сектор крие огромен неизползван потенциал. Той подчерта, че гражданите имат реален интерес да инвестират в домовете си, стига да получат работещи решения и дългосрочен подход.

Първата широка експертна дискусия, посветена на бъдещия Национален план за сградно обновяване, се проведе в столицата; ©ЕкоЕнергия
Първата широка експертна дискусия, посветена на бъдещия Национален план за сградно обновяване, се проведе в столицата; ©ЕкоЕнергия

Национален фонд за декарбонизация: Новият финансов модел

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова представи правителствената визия за Националния план за сградно обновяване.

Документът ще функционира като дългосрочна политика с 25-годишен хоризонт, прилагайки интегриран подход – от базово саниране до модернизация на инсталациите и внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

„Фондът за декарбонизация ще бъде ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване“, обясни Янкова.

Тя уточни, че първият приоритет ще бъдат еднофамилните жилищни сгради, като програмите за тях се очаква да стартират още в рамките на годината. Предвиждат се и широки консултации с финансовия сектор, за да се гарантира достъп до програмите и за енергийно бедните домакинства.

Председателят на Управителния съвет на Националния фонд за декарбонизация Димитър Ганев потвърди, че структурата трябва да заработи до края на годината. Целта е да се премине от кампанийно към устойчиво финансиране, насочено към домакинствата, бизнеса и публичните сгради.

Координация и обслужване на „едно гише“

Успешното реализиране на мащабните цели изисква сериозна междуинституционална координация. Директорът на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката Николай Налбантов посочи две основни предизвикателства:

  • осигуряването на финансов ресурс за фонда,
  • създаването на механизъм за обслужване на „едно гише“, който да улесни кандидатстването.

В дискусията се включиха още заместник-министърът на околната среда и водите Малина Крумова, Силвия Резеши от Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия и изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев.

Експертите се обединиха около тезата, че собствениците се нуждаят от техническа помощ, достъп до информация и адекватни финансови инструменти на местно ниво.

Амбициозни цели до 2035 година

Националният план за сградно обновяване залага мащабни индикатори, които изискват привличането на частен капитал, тъй като публичните грантове няма да бъдат достатъчни.

Основните цели включват:

  • Намаляване на потреблението: Спад с 20-22% на крайната енергия в жилищния сектор до 2035 г.
  • Обновена площ: Саниране на над 79 млн. кв. м. жилищна площ.
  • Нежилищни сгради: До 2033 г. трябва да се обновят най-неефективните 26% от нежилищния фонд (сгради в енергиен клас D или по-нисък).
  • Инвестиции: Общият необходим ресурс до 2035 г. се изчислява на над 19 млрд. евро.

Правилните механизми за финансиране могат да превърнат сградното обновяване в двигател за икономически растеж, който едновременно намалява разходите на домакинствата и ги защитава от енергийни кризи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !