Време е за задълбочаване на структурните реформи, за да се подпомогне сближаването на Хърватия с развитите европейски страни и да се увеличи производителността и потенциалният икономически растеж.

Това гласи заключението на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в края на редовно посещение в страната. Препоръчва се и ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор.

В доклада се посочва, че растежът на хърватската икономика продължава да е сред най-бързите в еврозоната, като е постигнат и значителен напредък в стандарта на живот на гражданите.

Мисията очаква, че след реалния растеж на Брутния вътрешен продукт в последната година до близо 4%, хърватската икономика ще се забави през 2025 г. до 3.1%, докато за 2026 г. се прогнозира растеж от 2.7%. В доклада, цитиран от БТА, се отбелязва още:

"Силното местно търсене, на което влияят повишените реални доходи на домакинствата, ниските лихвени проценти и вложенията, финансирани с европейски средства, ще наваксат възможните негативни последствия на повишената глобална неизвестност и слабия растеж на търговските партньори".

МВФ призовава и за по-значително намаляване на фискалния дефицит, което ще бъде до голяма степен осъществено в началния период, с цел постигане на структурно първично салдо до 2030 г. Мисията посочва още в доклада си: 

"Анализът ни показва, че стимулиращата фискална политика, особено в частта, свързана с реформата на заплатите в публичния сектор, играе важна роля от 2024 г. насам по отношение на инфлацията. Освен това, бързият растеж на постоянните разходи за заплати и социални помощи намалява гъвкавостта на бюджета, което може да застраши публичните инвестиции в случай на негативни шокове“.