„Министерският съвет трябва да внесе до края на месец април проект на закон за държавния бюджет на страната за 2023 г., съгласно удължителния закон. Процедурата отнема дълго време, тъй като трябва да бъде направено обществено обсъждане и съгласуване със социалните партньори. Затова стартираме от месец март и в сряда правителството взе решение бюджетът да бъде разчетен с 3% дефицит, като се осигурят гласуваните от предишния парламент разходни политики“. Това заяви министърът на финансите Росица Велкова пред БНР.

Тя припомни, че още на първия си брифинг като финансов министър през месец август 2022 г., е заявила, че ще бъде проблем съставянето на проект на закон за държавния бюджет за 2023 година. „Една от причините е неизпълнението на капиталовите разходи, доста голяма част от които се прехвърлиха за тази година. Другото е, че са увеличавани социални плащания и заплати през различни месеци на 2022 г., които обаче трябва да се сметнат и да се заложат в следващия бюджет целогодишно“.

Велкова съобщи, че в проектобюджета за тази година ще се заложи приетата индексация на пенсиите и на минималната работна заплата, ще бъде предвидено учителските заплати да са в размер на  125% от средната работна заплата, ще се включат всички разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат направени през 2023 година. На новото Народно събрание ще бъде предложено и индексиране с 10% заплатите на всички служители и структури, които не са получили увеличение в никакъв размер през предходната година. Министърът обясни, че за тази година минималната работна заплата ще бъда замразена, а за периода 2024-2026 г. е разчетена съгласно промените, приети от НС, така че да бъде увеличавана, като през следващата година трябва да достигне 940 лв., през 2025 г. – 1038 лв., а през 2026 г. – 1128 лв. „Всичко това го предлагаме и считаме, че може да се случи, ако има приходни мерки и ограничаване на разходите, които да направят министерствата и ведомствата без да променят политиката“, допълни тя.

Финансовият министър заяви, че МФ традиционно разчита приходната част на бюджета консервативно, за да е абсолютно сигурно, че заложеното ще бъде изпълнено. „Очакванията за събиране на приходите са изключително високи и, тъй като има риск, предвид волатилната външна среда и това, че бяха по-скоро оптимистично разработени, да не бъдат изпълнени, ще предложим 2 буфера. Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи, както стана миналата година. От там ще реализираме директна икономия, която ще бъде насочена към дефицита. Другият буфер е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през четвъртото тримесечие на годината при условие, че не се нарушава салдото“.

Росица Велкова отговори и на нападките за несъбран ДДС, като съобщи, че за февруари т.г. събираемостта е с 500 млн. лв. по-висока от февруари 2022 г., въпреки намалените ставки на някои стоки и услуги. „Агенция „Митници“ и НАП работят усилено. Главна дирекция  „Фискален контрол“ е изключително натоварена, затова не съм съгласна с обвиненията, че не събираме приходите.

Няма чадъри върху някои фирми, не се използват приходните агенции като бухалка срещу други. Ние прилагаме същите методи и критерии за селекция, каквито бяха и при редовното правителство“, заяви министърът.

1 януари 2025 г. е реалистична дата да се приеме еврото в България, ако бъдат спазени критериите за дефицит и за инфлация, смята Велкова.

Финансовият министър коментира, че банковите фалити в САЩ към този момент няма риск да повлияят на България. Тя припомни, че и Европейската централна банка, и Европейската комисия считат, че няма основания за притеснения.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !