Цените на петрола скочиха в понеделник, а тези на акциите се понижиха, тъй като военният конфликт в Близкия изток изглежда ще продължи със седмици, заплашвайки да преобърне глобалното икономическо възстановяване и евентуално да подхрани инфлацията.

Цената на петрола от сорта брент скочи с 6.4% - до 77.57 долара за барел, въпреки че по-рано през деня надхвърляше 82.00 долара за барел. Щатският лек суров петрол се оскъпи с 6.2% - до 71.17 долара за барел. Считаното за актив убежище злато поскъпна с 1.6%, до 5 360 долара за унция.

На този етап няма признаци за отслабване на военните удари на САЩ и Израел срещу Иран, докато Иран отговори с ракетни обстрели в целия регион, рискувайки да въвлече съседите си в конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред пред Daily Mail, че конфликтът може да продължи още четири седмици, като същевременно написа в социалните медии, че атаките ще продължат, докато целите на САЩ не бъдат изпълнени.

Всички погледи към Ормузкия проток

Всички погледи са насочени към Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния морски петролен транспорт и 20% от втечнения природен газ.

Въпреки че жизненоважният воден път все още не е блокиран, морски тракери показват, че танкери се струпват от двете страни на пролива, тъй като се опасяват от атаки или може би не са могли да получат застраховка за пътуването.

„Най-непосредственото и осезаемо развитие, засягащо петролните пазари, е спирането на трафика през Ормузкия проток, което предотвратява достигането на пазарите на 15 милиона барела суров петрол на ден“, заяви пред Reuters Хорхе Леон, ръководител Геополитически анализ в Rystad Energy.

„Освен ако бързо не се появят сигнали за деескалация, очакваме значително преоценяване на петрола.“

Скок в цените на петрола

Продължителният скок на цените на петрола би могъл да възобнови инфлационния натиск в световен мащаб, като същевременно действа като данък върху бизнеса и потребителите, което би могло да намали търсенето.

В неделя ОПЕК+ взе решение за умерено увеличение на добива на петрол с 206 000 барела на ден за април, но голяма част от този продукт трябва да бъде извозен от Близкия изток с танкери.

„Според нас, най-близкият исторически аналог е петролното ембарго в Близкия изток от 70-те години на миналия век, което увеличи цените на петрола с 300% до 12 долара за барел през 1974 г.“, заяви Алън Гелдер, старши вицепрезидент в Wood Mackenzie.

„Това са едва 90 щатски долара за барел през 2026 г. Преминаването на тази граница на днешния пазар, обезпокоен от значителни загуби на предлагане, изглежда много постижимо.“

Спад при акциите

Това би било скъпо за Япония, която внася целия си петрол, като основният борсов индекс Nikkei се понижи с 1.3%, а акциите на авиокомпаниите са сред най-засегнатите.

Индексът на китайските сини чипове CSI300 се понижава са 0.1%, въпреки че страната получава голяма част от вноса си на петрол по море от Близкия изток. Индексът на MSCI за Азиатско-тихоокеанския регион извън Япония губи 1.2%.

В Близкия изток ОАЕ и Кувейт временно затвориха фондовите си пазари, изтъквайки като причина „изключителни обстоятелства“. В Европа фючърсите на EURO STOXX 50 губят 1.3%, докато тези на DAX отстъпват с 1.4%. Фючърсите на FTSE отчитат понижение от 0.6%.

На Уолстрийт фючърсите на S&P 500 и Nasdaq губят по 0.8%.

Валутните пазари и облигации

Петролният шок се разпространи на валутните пазари, като доларът беше основният бенефициент. САЩ са нетен износител на енергия, а държавните облигации все още се считат за ликвидно убежище във времена на напрежение, което понижи еврото с 0.2% до 1.1787 долара.

Въпреки че японската йена често е считана за убежище, страната внася целия си петрол. Доларът добави 0.3% до 156.44 йени.

На пазарите на облигации доходността по 10-годишните щатски държавни облигации се стабилизира при 3.970%, след като за кратко достигна 11-месечно дъно от 3.926%.

Предстои важна седмица за икономическите данни

Инвеститорите също така очакват редица икономически данни за САЩ тази седмица, включително проучването на ISM за производството, продажбите на дребно и винаги важния доклад за заплатите.

Всяка слабост би могла да разклати доверието в икономиката след разочароващото четвърто тримесечие, но вероятно би намалила и шансовете за понижаване на лихвите от страна на Федералния резерв.

Пазарите в момента допускат 50% вероятност за понижение на лихвите през юни и около 58 базисни пункта намаления тази година.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !