Остаряването може да бъде страшно. С напредването на възрастта може да не сте в състояние да правите всичко, което сте правили преди, така че вероятно ще ви е трудно да сте в крак с променящите се времена.

Същото важи и за ядрените реактори, пише изданието на Масачузетския технологичен институт MIT Technology Review.

Средната възраст на реакторите в атомните електроцентрали по света постепенно се увеличава. В САЩ, където има повече работещи реактори от която и да е друга страна по света, средната им възраст през 2023 г. е 42 години. Близо 90% от реакторите в Европа работят от 30 или повече години.

По-старите реактори, особено по-малките, масово бяха извеждани от експлоатация поради икономически натиск, особено в райони с други евтини източници на електроенергия, например природен газ. Но в по-старите ядрени реактори все още може да има много живот, смятат експертите.

Новият собственик на АЕЦ в Мичиган, затворен през 2022 г., сега работи за повторното му отваряне. Ако рестартирането е успешно, централата може да работи общо 80 години. Други компании планират удължаване с 20 години на лицензите на своите реактори.

Удължаването на живота на съществуващите ядрени централи може да помогне за намаляване на емисиите и като цяло е по-евтино от изграждането на нови.

Колко дълго обаче може да се очаква да издържат атомните електроцентрали?

В САЩ Комисията за ядрено регулиране (NRC) лицензира ядрени реактори за 40-годишен експлоатационен живот. Но мощностите със сигурност могат да работят по-дълго от това и много от тях го правят.

"40-годишната времева линия не е предназначена да постави крайна точка на живота на централата. По-скоро целта е да се гарантира, че централите ще могат да работят достатъчно дълго, за да възвърнат парите, инвестирани в изграждането им", казва Патрик Уайт, директор по изследванията в Алианса за ядрени иновации.

NRC предостави 20-годишни удължения на лиценза на голяма част от съществуващия ядрен енергиен комплекс на САЩ, което им позволява да работят в продължение на общо 60 години.

Сега някои оператори кандидатстват за допълнително удължаване. Няколко реактора вече са одобрени да работят за общо 80 години, включително два блока в Turkey Point във Флорида. 

Получаването на тези разширения обаче не е лесно. Оттогава NRC частично оттегли някои от своите одобрения и изисква няколко от предварително одобрените обекти да преминат през допълнителни екологични прегледи, използвайки по-нови данни.

И докато най-старите действащи реактори в света днес са само 54, вече има ранни изследвания, които проучват удължаване на живота им до 100 години, казва Уайт.  

От какво зависи животът на една АЕЦ?

Реалността е, че атомната електроцентрала има много малко компоненти, които наистина ограничават нейния живот. Оборудването, включително помпи, клапани и топлообменници в системата за водно охлаждане и поддържащата инфраструктура, могат да бъдат поддържани, ремонтирани или заменени.

Те дори могат да бъдат модернизирани, тъй като технологията се подобрява, за да помогне на централата да генерира електричество по-ефективно.

"Два основни компонента определят живота на инсталацията - съдът под налягане на реактора и структурата на херметичната конструкция", казва Якопо Буонджорно, професор по ядрено инженерство в MIT.

Корпусът под налягане на реактора е сърцето на атомна електроцентрала, съдържащ ядрото на реактора, както и свързаната охладителна система. Конструкцията трябва да поддържа активната зона на реактора при висока температура и налягане без изтичане.

Защитната структура е обвивката около ядрения реактор. Той е проектиран да бъде херметически затворен и да задържа радиоактивния материал при аварийна ситуация.

И двата компонента са от решаващо значение за безопасната работа на атомната електроцентрала и като цяло са твърде скъпи или твърде трудни за подмяна.

Тъй като регулаторите разглеждат приложенията за удължаване на живота на инсталациите, те са най-загрижени за състоянието и продължителността на живота на тези компоненти.

Изследователите търсят нови начини за справяне с проблемите, които заплашват да извадят някои централи от работа, като корозията, която разруши компонентите на реактора в една от централите в Охайо, което доведе до затварянето му за две години.

Нови начини за наблюдение на атомните електроцентрали, както и нови материали, които са устойчиви на разграждане, биха могли да помогнат на реакторите да работят по-безопасно и по-дълго.

Освен това, удължаването на живота на ядрените централи може да помогне на света да постигне целите за чиста енергия и климат.

На някои места затварянето на атомни електроцентрали може да доведе до повече въглеродно замърсяване, тъй като се внасят изкопаеми горива, за да се запълни празнината.

Когато Ню Йорк затвори ядрената си централа Indian Point през 2021 г., използването на природен газ рязко нарасна и емисиите на парникови газове се увеличиха.

Германия затвори последния от своите ядрени реактори през 2023 г. и емисиите на страната паднаха до рекордно ниско ниво, въпреки че някои експерти казват, че по-голямата част от този спад се дължи повече на икономическото забавяне, отколкото на увеличаването на използването на възобновяеми енергийни източници, като вятър и слънце.

Удължаването на живота на глобалния ядрен енергиет капацитет с 10 години ще добави 26 000 тераватчаса нисковъглеродно електричество към мрежата през следващите десетилетия, според доклад на Международната агенция за атомна енергия.

Това се равнява приблизително на едногодишното глобално търсене на електроенергия. Подобна стъпка може да помогне за намаляване на емисиите, докато светът разширява нисковъглеродния си енергиен капацитет.

Така че, когато става въпрос за подобряването на електрическата мрежа, има полза от уважението към по-възрастните, включително към ядрените реактори, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google