Прогнозите показват, че застаряващата работна сила в здравния сектор не успява да се справи с бързо застаряващото население на ЕС. Ето защо това е проблем.

През 2022 г. повече от една трета от лекарите в страните от ЕС са били на възраст 55 и повече години. Този дял е 40% или повече в половината от страните членки. Според доклада „Здравеопазване накратко: Европа 2024“, публикуван съвместно от ОИСР и Европейската комисия, 35% от лекарите в ЕС са на възраст 55 години или повече.

Положението е по-сериозно в почти половината от страните, където почти един от всеки пет лекари е на възраст 65 или повече години.

„Застаряването на медицинската работна сила, особено в комбинация с текущия недостиг и нарастващо търсене на здравни услуги, представлява сериозен риск за устойчивостта на здравните системи в Европа“, казва д-р Оле Йохан Баке, председател на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME) пред Euronews Health.

Кои страни имат най-висок дял на по-възрастни лекари?

Повече от половината лекари в България са над 55 години

Делът на лекарите на възраст 55 и повече години варира от 21% в Румъния до 54% в България и Италия. При включване на Обединеното кралство (данни от 2021 г.) и някои кандидат-членки на ЕС и страни от ЕАСТ, най-нисък е делът във Великобритания – 14%, следвана от Турция с 15%.

Според данните от доклада разпределенито по възраст сред лекарите в България е следната:

  • Под 35 години - 17%
  • От 35 до 44 години - 11%
  • От 45 до 54 години - 18%
  • От 55 до 64 години - 34%
  • Над 65 години - 20%

Разликата между Италия (висок дял) и Великобритания (нисък дял) се дължи на два основни фактора:

„Голямата разлика между страни като Великобритания и Италия се обяснява с политиките за броя на местата за следдипломно обучение, които в Италия са намалявани години наред заради липса на инвестиции и предвидливост, както и с различната привлекателност на тези държави за лекари, завършили в чужбина“, казва д-р Алесандра Спедикато, председател на Европейската федерация на наетите лекари (FEMS).

Германия и Франция също с висок дял възрастни лекари

В Германия и Франция делът на лекарите на възраст 55+ е близо до половината – съответно 44% и 43%.

Други страни с над 40% са Латвия, Естония, Унгария, Белгия, Чехия, Литва, Люксембург, Полша и Кипър.

Всички скандинавски страни имат дялове под средното за ЕС, като в Норвегия и Финландия те са само 24%.

Лекарите над 65 години съставляват 1 от 5 в няколко страни

Особено тревожно е положението в над 10 европейски страни, където лекарите на 65+ са почти 1 от 5. В 11 страни от ЕС делът на лекарите 65+ е над 18%, в повечето – над 20%. В Италия този дял е 27% според Евростат.

Малта и Румъния с най-много млади лекари

Малта има най-висок дял лекари под 35 години – 46%, следвана от Румъния с 34%. Нито една друга страна от ЕС не надхвърля 30%, с изключение на Турция (кандидат за член) (41%). В Италия делът е 11%, във Франция – 16%, а в Германия – 20%.

Защо има толкова големи разлики в застаряването на лекарите в Европа?

Гаетан Лафортюн, координатор на доклада „Здравеопазване накратко: Европа“ и старши икономист в здравния отдел на ОИСР, обяснява, че голямата разлика се дължи на:

  • Различен прием на нови лекари – някои страни не разполагат с достатъчно места в медицинските университети и програми за специализация, което пречи да се заменят пенсионерите.
  • Различни нива на задържане – в някои страни младите лекари се отказват от професията или емигрират заради лош баланс между работа и личен живот, ниско заплащане и бюрокрация.
  • Разлики в политиките за пенсиониране – в някои държави лекарите могат да работят и след пенсионна възраст, което увеличава броя на възрастните лекари.

„Лошият баланс между работа и личен живот, административната тежест и ниското заплащане в някои страни карат младите лекари да напускат професията или да емигрират, изкривявайки възрастовия профил в посока на по-възрастни медици“, казва Лафортюн пред Euronews Health.

Медицина – все по-непривлекателна за младите

Според д-р Спедикато професията губи привлекателността си за младите заради социални промени и нарастващото значение на баланса между работа и личен живот.

Д-р Баке от CPME допълва, че пълното обучение за лекар отнема между 10 и 14 години.

„Решенията в миналото да се ограничи приемът в медицинските университети – често водени от бюджетни съображения – сега дават отражение чрез застаряваща работна сила“, казва той.

Спедикато подчертава, че инвестициите в медицинско образование дават резултати едва след години.

Медицинските сестри застаряват по-бавно

В почти всички страни делът на медицинските сестри над 55 г. е по-нисък от този при лекарите. Средната стойност за ЕС е 24%. Най-ниска е в Румъния (10%), най-висока в Латвия (39%). В Италия делът е 24% при сестрите, в сравнение с 54% при лекарите – най-високият в ЕС (заедно с България).

Недостигът на здравни кадри не наваксва със застаряващото население

Според доклада, през 2022–2023 г. 20 държави от ЕС съобщават за недостиг на лекари, а 15 – и на медицински сестри.

Този недостиг се дължи на „двойно демографско предизвикателство“: застаряващо население и застаряваща здравна работна сила.

През 2022 г. съотношението на хора на 65+ години към броя заети в здравния и социален сектор е било 3.49. До 2050 г. се очаква да нарасне до 3.94, което означава по-малко медицински кадри на човек в напреднала възраст.

Джеймс Бъкан от Health Foundation подчертава нуждата от дългосрочни стратегии, базирани на данни, за справяне с проблема.