Войната в Иран, започнала в края на февруари, предизвика сътресения в цените на енергията и засегна петрола, бензина, дизела и газа.

По-високите разходи за потребителите и енергоемките индустрии като химическата и стоманодобивната промишленост също оказват натиск върху германската икономика, която вече е подложена на натиск поради не особено идеалните икономически прогнози.

Сега еврото, което в момента се търгува срещу около 1.16 долара, също страда. Еврото може да бъде засегнато особено сериозно, ако сценарият с войната в Иран, която ще продължи значително по-дълго от „четирите седмици“, обявени от президента на САЩ, се материализира.

Икономистът Даниел Щелтер предупреждава, че „едно вече структурно слабо евро поради нисък растеж, висок дълг и политически раздори ще бъде подложено на допълнителен натиск, защото капиталът ще се насочи към доларови инвестиции, които се считат за безопасни“, заяви той пред Euronews.

Главният икономист на ING Bank, Карстен Бжески, предупреждава, че „при такъв сценарий доларът ще бъде първият, който ще поскъпне, а еврото ще се понижи още повече“.

Колко опасно ниско може да падне еврото?

Най-лошият сценарий за еврото би бил в случай на продължителна регионална ескалация в Близкия изток с големи прекъсвания на енергийните доставки, които да засегнат Европа.

В кризисен режим инвеститорите са по-склонни да се откажат от акциите си и да се насочат към „активи убежища“, като например щатския долар. С купуването на повече акции, обвързани с долара, доларът става по-ценен, а еврото пада.

Бжески заяви пред Euronews, че „ако блокадата в Ормузкия проток продължи по-дълго, т.е. няколко седмици, цената на петрола може да се повиши до 100 долара за барел или повече. При такъв сценарий доларът ще бъде първият, който ще се повиши, а еврото ще се понижи още повече. Вероятно до около 1.10 долара за евро“.

В този случай обменният курс евро-щатски долар може да падне до между 1.10 и 1.12 долара за евро или много по-ниско. Това би било значителна загуба на стойност спрямо долара, от около 5% до 8%.

Почивка в САЩ, в това число хотели, полети и пазаруване, също би станала по-скъпа, а вносните стоки като петрол, електроника и суровини биха стрували повече, когато се конвертират в евро.

Спад от 5% до 8% през следващите седмици би бил най-ниското ниво от енергийната криза от 2022-23 г., предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна.

Това развитие „не означава непременно рецесия“ в Германия, „но този най-лош сценарий би довел до огромно забавяне на подема, който се очертава в момента“, обяснява Бжески.

Щелтер прогнозира дори още по-голям спад.

„В най-лошия случай мисля, че еврото може да падне доста под най-ниските нива от кризата от 2022-23 г. и да се окаже под паритет с долара, т.е. сценарий от 0.90 до 0.95 долара за евро.“

Рецесия? Тежки последици за Германия

Щелтер, от друга страна, вижда особено тежки последици за Германия при най-лошия сценарий, като например блокада в продължение на няколко месеца, продължителна война, унищожаване на ключова инфраструктура.

„По-високите цени на енергията действат като допълнителен данък, ограничавайки потреблението и инвестициите. Вече по-слабо индустриализираните страни като Германия ще навлязат дълбоко в рецесия - цялата еврозона ще изпадне поне в техническа рецесия“, обяснява Щелтер.

Неговата прогноза е, че маржовете на печалба в енергоемките сектори, като химикали, стомана, автомобилостроене и машиностроене, ще се сринат. Европейските индекси вероятно ще паднат „много по-рязко от американските пазари“.

Бизнес моделът „енергия на входа, индустрия на изхода“ ще бъде подложен на нов натиск.

Стагфлацията – висока инфлация, съчетана със слаб растеж – може да предизвика вълна от разпродажби на германския DAX, тъй като паникьосаните инвеститори бързат едновременно да се отърват от акциите си.

Колкото по-дълга е блокадата, толкова по-тежки са последствията.

По-дългата блокада би създала дисбаланс в лихвените проценти и пазарите на облигации.

„В крайна сметка ЕЦБ ще трябва отново да се намеси по-силно на пазара, за да предотврати нова дългова криза“, казва Щелтер.

Това е така, защото „номиналната доходност в дългосрочен план първоначално може да се повиши поради опасения относно инфлацията, но в същото време натискът сред силно задлъжнелите страни, в това число и Франция, ще се увеличи поради нарастващите рискови премии“.

Дори „екстремни скокове на цените“ са възможни, предупреждава Щелтер, в случай на ескалация, като атаки срещу танкери или физически щети по инфраструктурата.

След това би се случило така нареченото събитие „енергиен черен лебед“ в енергийния сектор, с дълготрайни последици, като внезапни прекъсвания на доставките или ценови експлозии, които биха разтърсили световната икономика.

„Подобен шок би разпалил отново дебата за нормирането, спирането на производството и преместването на индустрията в чужбина“, казва Щелтер.

Износът може да се срине въпреки благоприятния курс на еврото, който теоретично прави германския износ по-евтин.

Причината: глобалното търсене се срива, тъй като по-високите цени на енергията оказват влияние върху световната икономика като цяло, особено в енергийно зависими страни като Китай, Индия и САЩ.

В резултат на това предприемачите там харчат по-малко пари, което означава по-малко поръчки за германската индустрия.

Стабилността на еврозоната под заплаха?

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се окаже в трудна дилема. Тя има законов мандат да поддържа инфлацията около 2% в средносрочен план.

Ако войната с Иран продължи само кратко време, тя ще трябва да намали лихвените проценти, за да подкрепи икономиката: По-ниските лихвени проценти правят заемите по-благоприятни – това може да стимулира инвестициите и потреблението.

Ако войната с Иран обаче продължи по-дълго, за ЕЦБ възниква проблем: централната банка няма да може да намали лихвените проценти като икономическа помощ поради завръщането на инфлацията — вместо това ще трябва да спре понижението или дори да повиши лихвените проценти.

Тогава еврото вероятно ще остане под натиск. В същото време икономиката ще загуби инерция - в най-лошия случай стагнация и рецесия биха били неизбежни. Това би накарало капитала да напусне Европа.

„Покачващите се цени на енергията математически биха увеличили инфлацията в еврозоната с поне един допълнителен процентен пункт, ако цените останат високи в продължение на няколко месеца“, обяснява Щелтер.

В същото време растежът се срива, което е „класическият капан на стагфлацията“, според него.

„В политически план има нарастващ натиск за подкрепа на силно задлъжнелите страни чрез ниски лихвени проценти и покупки на облигации. Това поставя ЕЦБ още повече в ролята на скрито държавно финансиране – нещо, което посочвам от години“, казва Щелтер.

„Следвайки логиката на предишния ми аргумент, подобен конфликт засилва съмненията относно дългосрочната стабилност на настоящия паричен ред в еврозоната“, допълва той.

Бързият край е щастлив край?

Бърза деескалация на войната с Иран и конфликт в Близкия изток, продължаващ не повече от 4-5 седмици, биха могли да върнат еврото на малко по-добър курс. Засега е напълно неясно кога и как ще приключи войната с Иран.

Сериозната съпротива в Иран и от страна на иранските власти срещу така наречената „смяна на режима“ би могла в най-лошия случай да удължи конфликта с месеци.

„Няма да бъде проблем, ако конфликтът приключи след няколко седмици и критичната енергийна инфраструктура в Саудитска Арабия и Катар не бъде сериозно повредена“, заключава Щелтер.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !