Щатският долар запази позиции в ранната азиатска сесия днес и е напът да отбележи най-голямото си седмично поскъпване от повече от година, тъй като ескалиращият конфликт в Близкия изток стимулира търсенето на активи убежища.

Еврото и йената поевтиняват, тъй като кризата повиши цените на петрола, което засили инфлационните рискове в икономиките, зависими от вноса на енергия, и преобърна очакванията за политиката на Федералния резерв и други централни банки.

По-ранните надежди за деескалация на конфликта отстъпиха място на нова несигурност, като Иран предупреди, че Вашингтон „ще съжалява горчиво“ за потопяването на ирански военен кораб.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп пък посочи, че иска да участва в избора на следващия държавен глава на Иран, след като американски и израелски въздушни удари убиха върховния лидер Али Хаменей в началото на войната.

„Ако конфликтът в Близкия изток продължи със сегашната си интензивност, това вероятно ще доведе до устойчиво по-висока инфлация, по-силен щатски долар и значително намалена вероятност за понижение на лихвените проценти от страна на Федералния резерв“, смята пазарният анализатор на IG Тони Сикамор.

Доларовият индекс, който следи представянето на щатския долар спрямо кошница от няколко други основни валути, се търгуваше с леко понижение от 0.06% до 99.00, но въпреки това е напът да запише ръст от 1.4% тази седмица, който би бил най-високият от ноември 2024 г.

Еврото остава почти без промяна на ниво от 1.1612 долара, докато йената поскъпна с 0.06% до 157.5 спрямо долара. Паундът остана почти без промяна, като поскъпна само с 0.04% до 1.3361 долара.

Войната ескалира в четвъртък, като американски и израелски самолети удариха райони в Иран, а градове в Персийския залив бяха подложени отново на бомбардировки.

В интервю за Reuters Тръмп заяви, че Моджтаба Хаменей - син на покойния върховен лидер, който е смятан за фаворит за наследник на баща си, е малко вероятен избор.

Щатският долар беше един от малкото печеливши в няколкото волатилни сесии, които повлякоха надолу акциите, облигациите, а в някои случаи и скъпоценните метали, считани за активи убежища.

Възраждане на инфлацията

Скокът в цените на енергийните продукти заради войната в Близкия изток разпали опасенията от възраждане на инфлацията, като овърнайт индексните суапове (OIS) показват промени в перспективите за лихвените проценти на основните централни банки.

Според оценките на LSEG, трейдъри отложиха срока за следващото понижение на лихвите от страна на Федералния резерв за септември или октомври.

Очакванията за облекчаване на лихвите от страна на Централна банка на Англия също бяха намалени, докато паричните пазари увеличиха залозите си за повишаване на лихвите от страна на Европейската централна банка още тази година.

„Страховете от това какво се случи с инфлацията, когато започна войната между Русия и Украйна, и това, което видяхме след пандемията със сътресения при предлагането, все още са донякъде на преден план“, заяви Скай Мастърс, ръководител на пазарните проучвания в National Australia Bank.

„Виждаме едно преоценяване в кривите на OIS и на пазарите на облигации.“

Икономическите данни

С войната на фокус, инвеститорите във валути пренебрегнаха икономическите данни от четвъртък.

Броят на американците, подали нови заявления за обезщетения за безработица, остана непроменен миналата седмица, а съкращенията намаляват рязко през февруари, което е в съответствие със стабилните условия на пазара на труда.

Пазарът сега насочва поглед към петъчния доклад за неселскостопанската заетост. Тя вероятно се е увеличила с 59 000 работни места миналия месец, след като се ускори със 130 000 през януари, прогнозира проучване Reuters сред икономисти.

Очаква се нивото на безработица да остане без промяна при 4.3%.

Ръководителят на отдела за валутна стратегия в TD Securities Джаяти Бхарадвадж заяви, че вижда възможност за краткосрочна корекция в дългосрочното позициониране при долара, предвид настоящите нагласи за избягване на риска.

Тя обаче очаква конфликтът с Иран да остане ограничен, особено в годината на междинни избори в САЩ.

Австралийският долар поскъпна с 0.16% спрямо зелената валута до 0.7017 долара, докато новозеландският долар добави 0.15% до 0.5903 долара.

При криптовалутите биткойнът и етерът поевтиняват минимално до 70 956.52 долара и 2 074.84 долара, респективно.

Цените на петрола

Досега войната оказа най-голямо влияние върху цените на петрола, като фючърсите на суровия петрол от сорта брент се търгуват на цена от около 83 долара за барел, след като само преди седмица бяха на цена от 69 долара. 

Щатският лек суров петрол (WTI) скочи до 20-месечен връх, преминавайки границата от 80 долара за барел.

Двата бенчмарка са на път да запишат повишение в цената от над 15% за седмицата, което би било най-голямото от февруари 2022 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !