Две седмици след смъртоносното нападение срещу туристи в Кашмир на 22 април, Индия обяви, че е извършила “прецизни и ограничени” удари срещу “терористични лагери” в съседен Пакистан.

От Пакистан пък отвърнаха, че са свалили пет индийски самолета.

Сблъсъкът едва ли е изненада за запознатите с историята на отношенията между двете нации от насилственото им и кърваво разделяне след получаването на независимост от Великобритания през 1947 г.

Те са в конфликт оттогава, като напрежението периодично се покачва до въоръжен конфликт. Основният фокус на съперничеството е Кашмир - район в Хималаите, към който Индия и Пакистан имат претенции в неговата цялост, докато в същото време управляват отделни части.

Защо Индия и Пакистан си нямат доверие?

При получаването на независимост двете държави са разделени на религиозен принцип, като Пакистан става преобладаващо мюсюлманска, а Индия избира светската демокрация за предимно хиндуисткото си население.

Начертаването на нови граници от британците прогонва почти 14 милиона души от домовете им и поражда насилие, при което загиват около 1 милион души.

Двете държави водят войни оттогава, две от които заради Кашмир, като между тях има и десетки други схватки. Лидери на Пакистан са считали Индия за екзистенциална заплаха от разделянето им, а някои хора смятат, че Индия все още таи надежди за обръщане на разделението.

Индийските разузнавателни служби свързаха поредица от терористични нападения, извършени между 2001 и 2019 г., с Пакистан. Бившият пакистански премиер Имран Хан обеща да обуздае въоръжените групировки, но не успя.

Гражданските лидери на страната имат малка власт при оформянето на външната политика и политиката по сигурността, които до голяма степен са запазени за армията и разузнавателните служби.

Какво е толкова специалното на Кашмир?

По време на разделянето Индия и Пакистан ухажват различните кралства на субконтинента, които са само косвено управлявани от британците, да се присъединят към техните новосъздадени нации.

Хиндуисткият владетел на преобладаващо мюсюлманския регион Джаму и Кашмир, който е с размерите на Обединеното кралство и население от около 12 милиона днес, се колебае. Пакистан спонсорира инвазия от нередовни бойци, Индия се намесва и двете страни стигат до патова ситуация.

Днес те се сблъскват по продължението на дълга 740 км фактическа граница, известна като Линията на контрол, като това е една от най-милитаризираните зони в света. Регионът също така включва две зони, които са контролирани от Китай и за които Индия има претенции.

Ню Делхи обвинява Исламабад в това, че спонсорира бунтовници в Кашмир, а Пакистан твърди, че индийското правителство малтретира мюсюлманите в Кашмир и описва бунтовниците като бойци за свобода.

Индийското правителство твърди, че те са обучавани и финансирани от армията на Пакистан и че техните лидери продължават да живеят свободно в страната.

През 2019 г. Ню Делхи предприема стъпки за затягане на контрола над Кашмир, като премахва конституционните гаранции и изпраща още войници в района. В последните години мястото, което е известно с красивите си планински пейзажи и тучни долини, отново е популярно сред туристите.

Какво се променя след нападението от 22 април?

В рамките на 14 часа след нападението Индия понижи дипломатическите отношения с Пакистан, а Пакистан забрани на индийски самолети да минават през нейното въздушно пространство и спря трансграничната търговия.

Затварянето на пакистанското въздушно пространство принуждава индийските авиокомпании да заобикалят с часове при полети на запад, което увеличава оперативните им разходи. Спирането на търговията с Индия се очаква да окаже минимално въздействие, тъй като тя е относително малка.

По данни на министерството на търговията на Индия, страната е внесла продукти от Пакистан на стойност 2.88 млн. долара за финансовата 2023-24 г., докато износът за нейната съседка възлиза на 1.2 млрд. долара. Броят на посетителите в Кашмир вероятно ще падне.

По-притеснителната последица е, че Индия прекрати ключов пакт за споделяне на водни ресурси, който може да окаже сериозно въздействие над Пакистан в дългосрочен план.

Какво представлява този пакт?

Споразумението урежда разпределението на водите от шест реки, течащи от Хималаите, които са основни източници за напояване на плодородни земи в двете страни и за генериране на електроенергия.

Финализирането му през 60-те години отнема почти десетилетие, а Световната банка действа като посредник. Договорът дава на двете държави правото на ползване на по три реки и предоставя подробна карта за това как всяка от страните може или не да използва ресурсите на другата.

След като Индия обяви, че прекратява временно договора, водният поток е паднал с близо 90% под обичайните обеми, които стигат до Пакистан, според Мохамед Халид Идрис Рана, говорител на пакистанския орган по речните системи Indus.

Всяко дългосрочно отклоняване на водите би могло да опустоши селското стопанство в Северен Пакистан.

Възможностите на Ню Делхи да пренасочва водата са ограничени засега, тъй като не разполага с необходимата инфраструктура. Въпреки това, на фона на прекратения договор, Индия може да изгражда малки крайречни проекти, които в противен случай биха изисквали одобрението на Пакистан.

За да наруши по-сериозно водните потоци към Пакистан, Индия ще трябва да похарчи милиарди долари, за да повиши капацитета си за съхранение.

От Пакистан са казвали, че споразумението е обвързващо и че ще отвърнат с “пълна сила” на нарушенията. В случай на спор или нарушение на договора, двете страни могат да поискат външни медиатори, „неутрален експерт“ или да обжалват пред арбитражен съд.

Могат ли Индия и Пакистан да стигнат до война отново?

Пълномащабна война на множество фронтове би била нещо различно от практиката през последните десетилетия. И двете държави са наясно с опасностите от ескалация, а в миналото световни сили са ги убеждавали да избягват враждебности заради риска някоя от двете държави да посегне към ядрените си мощности.

Хиляди бяха убити при войните през 1947 и 1965 г., а конфликтите оттогава са по-ограничени. Въоръженият конфликт в Кашмир през 1999 г. приключи за по-малко от три месеца след сериозния натиск върху Пакистан от страна на САЩ и заплаха за оттеглянето на заемите на МВФ за Исламабад.

В последните години конфликтите са още по-краткотрайни. През 2019 г. Индия започна въздушни удари в рамките на границите на Пакистан за първи път от десетилетия и дори след въздушен двубой двете страни бързо деескалираха напрежението.

Какви са изгледите за помирение между Индия и Пакистан?

По-съществено сближаване между двете държави изглежда малко вероятно. Позицията на Индия спрямо Пакистан стана по-непреклонна при управлението на премиера Нарендра Моди, който е индуистки националист, а Индия е казва, че ще започне мирни преговори, само ако Пакистан предприеме мерки срещу въоръжените групировки в нейните граници, които заплашват сигурността на Индия.

Дори и ако цивилното правителство на Пакистан иска да спре с враждебните действия, то ще трябва първо да спечели на своя страна военната система, която редовно отхвърля подобен ход.  

Пакистанската армия в миналото е намеквала, че би била отворена за разрешаване на транзит през северната част на страната до Индия от Афганистан и Централна Азия, но оттегли идеята си, след като Моди премахна конституционните гаранции на Кашмир през 2019 г.

Оттогава Пакистан заявява, че всякакви мирни преговори могат да се водят, само след като това решение бъде отменено.

Стратегическата конфронтация между САЩ и Китай може също така да е намалила желанието за подобряване на отношенията.

През последните няколко години Индия сближи отношенията си със САЩ, докато Пакистан, която е исторически партньор на Вашингтон по въпросите на сигурността, се измести към орбитата на Пекин, тъй като Китай инвестира милиарди долари в инфраструктурата на страната в рамките на инициативата си „Един пояс, един път“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !