Тази неделя, 29 март, ще преместим стрелките на часовниците с един час напред. Повечето хора ще спят с един час по-малко, а през следващите дни вечерите бавно ще започнат да стават по-дълги.

Смяната на времето се случва два пъти годишно и въпреки че е имало многобройни опити да се прекрати, всяка година, когато настъпи пролетта, стрелките се местят с един час напред.

Тази сезонната промяна на времето е въведена, за да се пести енергия по време на Първата световна война, и е въведена отново в много страни през 70-те години на миналия век.

Изследователи обаче предупреждават за последиците за здравето, особено от пролетната промяна.

Как смяната на времето влияе на тялото?

Въпреки че промяната на времето с един час може да не изглежда като нещо значително, здравни експерти и изследвания са установили, че тя има по-голям ефект, отколкото мнозина биха си помислили.

Дори промяна с един час нарушава нашия циркаден ритъм, вътрешния 24-часов часовник, който регулира съня, бдителността, производството на хормони и настроението.

„Повечето хора би трябвало да могат да се приспособят и адаптират в рамките на една седмица, но също така знаем, че има хора, които се затрудняват с приспособяването към часовата смяна и на биологичният им часовник може да са необходими седмици, ако не и месеци, за да се настрои към смяна на времето само с един час“, казва пред Euronews Джефри Келу, постдокторант, изучаващ циркадните ритми в King's College London.

Той обяснява, че вътрешният часовник на човек се управлява от генетиката и са необходими повече изследвания, за да се разбере защо някои хора изпитват повече затруднения от други.

Пролетната промяна на часовото време, освен че влияе върху съня, е свързана с краткосрочни пикове на пътнотранспортните произшествия, инфаркти и депресивни епизоди.

Повече вечерна светлина

Хората приветстват промяната на часовото време през пролетта, тъй като часовете със слънчева светлина се удължават по-късно през деня.

Келу обаче предупреждава, че излагането на светлина до късно вечерта не позволява на тялото да разпознае, че трябва да се отпусне и да се подготви за сън.

„Светлината е потискащ фактор за освобождаването на мелатонин, така че забавя началото на съня и може да затрудни заспиването“, отбелязва Келу.

Мелатонинът е хормон, отделян от епифизната жлеза, когато тялото започва да се готви за сън. Тялото освобождава най-много мелатонин, когато има тъмнина, и намалява производството му, когато е изложено на светлина.

Според Келу, затъмняването на спалнята преди лягане, с което се блокира външната светлина, може да помогне за подобряване на качеството на съня, тъй като тялото получава сигнали, че вече не е ден.

Защо циркадните ритми са толкова важни?

Когато циркадните ритми са стабилни, биологичният часовник е добре синхронизиран с 24-часовия ден и изпраща ясни сигнали за ключови функции на тялото.

Хората с по-силни ритми са склонни да спазват редовни графици за сън и ежедневна активност, дори когато графикът им или сезоните се променят.

Нарушенията в биологичния часовник – независимо дали се дължат на нередовен сън или хранителни навици, часова разлика, работа на смени или излагане на светлина през нощта – са свързани с редица здравословни проблеми, включително по-висок риск от затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет тип 2 и високо кръвно налягане.

Скорошно проучване също така откри връзка между слабите циркадни ритми и деменцията.

Ако спрем смяната на часовника, кое време е най-подходящо?

В продължение на много години в цяла Европа имаше инициативи за спиране на промените във времето.

През 2018 г. Европейската комисия предложи трайно спиране на сезонните промени във времето след обществено обсъждане, в което 84% от 4.5 милиона респонденти подкрепиха премахването им.

Кипър и Гърция бяха единствените страни, където малко мнозинство подкрепи запазването на настоящата система.

Страните членки на ЕС така и не постигнаха съгласие по обща позиция и предложението беше блокирано в Европейския съвет.

Ако смяната на часовника бъде премахната, към кое време трябва да се придържаме?

„Ние учените всъщност предлагаме да се придържаме към стандартното време, или зимното часово време“, казва Келу.

Ако лятното часово време стане постоянен стандарт, повечето хора няма да виждат светлина сутрин, преди да отидат на работа или училище, през по-голямата част от годината.

„Сутрешната светлина е от решаващо значение“, отбелязва той. „Много хора работят в офиса и винаги са изложени на изкуствена светлина“.

Въпреки че изкуствената светлина също играе роля в синхронизирането на вътрешния часовник на тялото, тя е по-слаба от естествената светлина.

„Тя е още по-важна през зимата поради сезонната промяна, продължителността на деня така или иначе е кратка, а изгревът е по-късно, така че не бива да се лишаваме само от това малко количество излагане на светлина“, допълва Келу.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !