Лешоядите отдавна се свързват със смъртта, за което има съвсем основателна причина. С прегърбените си рамене, извити човки и типични плешиви глави, те летят в търсене на мъртви и разлагащи се животни, които да консумират.
Но те играят важна роля в защитата на човешкия живот, установява ново проучване, цитирано от списание Science.
Лешоядите са изчезнали от почти цялата територия Индия през 90-те години на миналия век, което води до разпространението на патогени, пренасящи болести, както и до излишък от мъртви животни. В резултат на всичко това са загинали повече от половин милион души от 2000 до 2005 г., твърдят учените.
Проучването определя паричните щети от свързаната с този процес криза в общественото здравеопазване на близо 70 милиарда долара годишно.

Лешоядите са ключов животински вид в Индия и са от съществено значение за функционирането на много от екосистемите на страната. Хищните птици не само почистват заразени от болести трупове, но чрез ограничаването на хранителните запаси намаляват и популациите на други "чистачи", като дивите кучета, които могат да предават бяс.
Нещо повече - без лешояди, фермерите изхвърлят мъртвия си добитък във водните пътища, разпространявайки допълнително заразите.
През 1994 г. много индейски фермери започват да дават лекарство, наречено диклофенак, на говеда и други животни против болки и възпаления. Но той е отровен за лешоядите, които се хранят с тези животни, тъй като унищожава бъбреците им.
Само за едно десетилетие популациите на индийските лешояди намаляват драстично - от 50 милиона индивида до само няколко хиляди.
Анант Сударшан, който сега е икономист по екология в Университета на Уоруик, наблюдава процеса от първа ръка. Като юноша в Индия, Сударшан вижда как труповете на едрия рогат добитък се трупат извън цеховете за кожа край родния му град, където полетата се превръщат в сметища за диви кучета и други по-малко ефективни "чистачи" на природата, включително и плъхове.
Когато останките се натрупват, индийското правителство изисква от фабриките за кожа да използват химикали за изхвърляне на отпадъците, причинявайки изтичане на токсични вещества във водните пътища, използвани от хората.
За да разкрият въздействието на всичко това върху населението, Сударшан и съавторът на изследването Еял Франк - екологичен икономист в Чикагския университет, наслагват карти на местообитанията на лешояди върху тези на индийските административни области.
Екипът разглежда здравните досиета за повече от 600 области, отчитайки качеството на водата, времето и броя на болниците.
Преди 1994 г. смъртността при хората в изследваните райони е била средно около 0.9% на 1000 души - базова линия, която отчита дали има много лешояди в определен район.
Но до края на 2005 г. районите, които традиционно са били дом на голям брой лешояди, отбелязват средно увеличение на смъртността при хората с 4.7%, или приблизително 104 386 допълнителни смъртни случая годишно. Междувременно, смъртността в онези райони, които не са типичните домове на лешоядите, остава стабилна на 0.9%.

За да калкулира паричните щети, екипът разчита на предишни изследвания, които изчисляват икономическата стойност на това, което индийското общество е готово да похарчи, за да спаси един живот при приблизително 665 000 долара на човек. Това поставя общите икономически щети от загубата на популации от лешояди на 69.4 милиарда долара годишно от 2000 до 2005 г.
Според Андреа Сантанджели, учен по опазване на природата в Института за средиземноморски изследвания, който не е участвал в изследването, числата, сами по себе си, не са изненадващи.
Той и други негови колеги бият тревога за загубата на биоразнообразие от десетилетия. Но новата драматична статистика, която идва от Индия, може да убеди законодателите да действат, казва той.
Естественият експеримент, подробно описан в новото проучване, може да се приложи и към други видове, казва Маршал Бърк, екологичен икономист в Станфордския университет, който също не е ангажиран с работата на Сударшан и Франк. Такива методи биха могли да насърчат икономистите в областта на околната среда да разгледат други видове с известно въздействие върху човешкото здраве, казва той.
Индийското правителство забранява употребата на диклофенак през 2006 г., но е малко вероятно лешоядите да се възстановят напълно, казват Сударшан и неговия екип.
Това прави обръщането на внимание на загубата на видове още по-важно, преди тя да излезе извън контрол. Това важи в пълна степен и за видове като лешоядите, които обикновено не попадат в светлината на прожекторите.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Грижа по мярка при кастрирани котки
Калкулатори
Най-ново
Rosey’s Mark: Как две сестри превърнаха българската роза в успешен бизнес и нова кулинарна тенденция?
21.06.2026"Можем да отпечатаме толкова тапети, че да залеем цяла София"
21.06.2026Наша съседка току-що завърши една от най-дългите метролинии в света
21.06.2026Обрат на колонката: Дизелът у нас поевтиня с 20 евроцента за месец
21.06.2026Испанските домакинства спестяват по 10 евро на месец благодарение възхода на ВЕИ
21.06.2026Изключително успешни деца: Какво практикуват родителите им?
21.06.2026Прочети още
Поптодорова: Радев прави реверанси към Русия!
darik.bgПетров, „Прогресивна България“: Не завиваме към Русия!
darik.bg„Гласът на Радев е руски!“ Говори Стою Стоев, ПП
darik.bgЧестито лято! Ето как да се подготвим за летния сезон с малко дете
9meseca.bg