Пържените картофки преобръщат съдбата на Джитеш Пател.

Той произхожда от семейство фермери в Гуджарат, в Северозападна Индия, което традиционно отглеждало памук, но добивите били ниски. Сушите през 2001 и 2002 г. влошават ситуацията и семейство Пател разбира, че нещата трябва да се променят.

„Осъзнахме, че трябва да започнем да отглеждаме нещо, което не изисква много вода“, казва пред  BBC Пател.

И така, те експериментират с картофи. Първоначално опитали с трапезни картофи, които се продавали на местните пазари и се приготвяли у дома, но резултатите не били много по-добри от тези с памука.

Подтикнати от навлизането на производители на пържени картофки в щата им, през 2007 г. те започнали да отглеждат сортовете картофи, използвани в хранителната индустрия. Това се оказало печеливша стратегия.

„Оттогава не сме поглеждали назад“, казва Пател. Той е част от израстването на Индия до картофена суперсила. Страната вече е вторият по големина производител на картофи в света.

Експортният пазар обаче, особено на пържени картофи, е този, който наистина лети високо.

Гуджарат се превърна в столица на производството на пържени картофи в Индия - дом на огромни фабрики за производство на хранителната стока, включително съоръжения, принадлежащи на канадския гигант McCain Foods и най-големия производител на пържени картофи в Индия HyFun Foods.

От Гуджарат пържените картофи се изпращат по целия свят. Но най-важните пазари в момента са в Азия, включително Филипините, Тайланд и Индонезия, според Девендра К., който изучава пазара на картофи от много години.

През февруари тази година месечният износ на индийски замразени пържени картофи за първи път премина границата от 20 000 тона. За годината до февруари износът на пържени картофи от Индия възлиза на 181 773 тона, което е с 45% повече, в сравнение с предходната година.

Успехът се дължи отчасти на цената. „Индийските замразени пържени картофи са известни с това, че са на конкурентни цени на международния пазар“, казва Девендра. Той твърди, че през 2024 г. средната цена на индийските пържени картофи е била дори по-ниска от тези от Китай.

За производителите на пържени картофи в момента е период на бум.

„Индия се утвърди като значителен играч и износител благодарение на изобилието си от селскостопанска продукция, рентабилното производство и нарастващия фокус върху стандартите за качество“, казва Хареш Карамчандани, главен изпълнителен директор на HyFun Foods.

HyFun има седем завода за преработка на картофи в Гуджарат, като още два ще бъдат пуснати в експлоатация до 2026 г. Според Карамчандани:

„Урбанизацията, нарастващите разполагаеми доходи и променящият се начин на живот насърчиха консумацията на замразени храни не само в домакинствата, но и в заведенията за обществено хранене“.

За да бъде задоволено това търсене, на земеделските производители им бяха необходими десетилетия иновации.

Джитеш Пател е учил земеделие в университета и оттогава прилага науката в земеделието. Заедно с приятели и семейство си, той непрекъснато се опитва да подобри добива на картофи.

„Ние сме добре образована група фермери, така че продължаваме да опитваме нови методи“.

Една от първите им иновации, още през 2003 г., е преминаването към капкова система за напояване. За да се поддържа почвата продуктивна, нивите се оставят да почиват през лятото и се наторяват с кравешки тор.

Сега фокусът им е насочен към намирането на перфектното картофено растение. „В момента сме в процес на експериментиране със семена и скоро ще имаме нов сорт“, казва той.

Jain Irrigation Systems е голяма компания за селскостопански технологии. Освен че продава напоително оборудване, тя разполага с екипи от техници, които разработват семена за земеделие, включително картофени растения.

Те използват набор от техники, известен като тъканна култура, при който се клонират растения с желани характеристики и се елиминират болестите.

Това включва отглеждане на малки парченца растителна тъкан в контролирана лабораторна среда, за да се създадат безвирусни разсади. Тези разсади могат да се използват за производство на повече посадъчен материал от картофи.

„Картофените семена, предназначени за бъдещо производство на семена, преминават през щателни практики за селекция под наблюдението на селекционери“, казва Виджей Сингх, вицепрезидент по маркетинга в компанията.

Един от проблемите, с които се занимават в момента, е свързан с разнообразието от картофи, използвани за производство на чипс. Земеделските производители установиха, че до ноември реколтата от картофи започва да покафенява поради съдържанието на захар. Според Сингх:

„Компании като нас, които се занимават с тъканни култури, се опитват да разработят нов сорт, за да преодолеят предизвикателствата, пред които е изправена индустрията“.

Докато индийските фермери работят за подобряване на добивите си, са необходими инвестиции и в други области на индустрията замразените храни.

По-конкретно, компаниите трябва да могат да съхраняват и транспортират стоки при температури под нулата. Вече има изградени модерни хладилни складове, но са необходими още.

„Само около 10–15% от хладилните складове в Индия са подходящи за съхранение на замразени храни“, казва Виджей Кумар Наяк, съосновател на Indo Agri Foods, износител на индийски храни.

„Тези съоръжения са неравномерно разпределени, силно концентрирани в няколко щата, вследствие на което селските и отдалечените райони остават силно недообслужени.“

Транспортът също е проблем. „Има значителен недостиг на специализирани хладилни камиони и контейнери, което прави изключително трудно транспортирането с контролирана температура и увеличава риска от развалянето им“, казва той.

Надеждното електрозахранване също е от съществено значение. „Честите прекъсвания на електрозахранването в много части на страната увеличават вероятността от разваляне на храните и правят управлението на надеждна верига за доставки на замразени храни трудна задача“, според Наяк.

„Индийските компании са изправени пред силна конкуренция на експортните пазари от държави като Китай, Тайланд и Бразилия. Тези страни се възползват от по-модерни логистични, инфраструктурни и производствени системи“.

Обратно във фермата си в Гуджарат, Пател е щастлив, че производителите на пържени картофи се дошли там.

„Гуджарат се превърна в център за преработка на храни. Повечето фермери, включително и аз, сме контрактни производители, което ни дава сигурност и добри пари за добивите ни“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !