Данъчните приходи са ключово средство за правителствата за финансирането на обществени услуги, като здравеопазване и образование, но данъчните ставки се различават значително в различните части на Европа.

Един от начините за сравняване на фискалните подходи е да се разгледат нивата на данъчните приходи като дял от брутния вътрешен продукт (БВП).

Според Евростат, общото съотношение данъци/БВП в ЕС е било 40.0% през 2023 г., но кои страни се отличават в Европа?

Когато се разглеждат ЕС, Обединеното кралство, Турция и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), съотношението варира от 22.7% в Ирландия до 45.6% във Франция.

В челото на класацията Белгия (44.8%), Дания (44.7%) и Австрия (43.5%) се нареждат плътно след Франция. С изключение на Исландия, останалите скандинавски страни също отчитат високи съотношения на данъците към БВП, като Финландия, Швеция и Норвегия отбелязват съответно 42.7%, 42.6% и 41.8%.

В Люксембург (41.9%), Италия (41.7%), Гърция (40.7%) и Германия (40.3%) съотношението също е над средното за ЕС.

Данъчните постъпления, в това число и социалните осигуровки, са под 30% от БВП в Турция (23.5%), Швейцария (26.9%), Малта (27.1%), Румъния (27.3%) и България (29.9%).

Литва, Латвия, Естония, Чехия, Унгария и Словакия се нареждат над групата тази група, но съотношенията също са сравнително ниски - около 32% до 35%.

Сред петте най-големи икономики в Европа, Обединеното кралство има най-ниското съотношение данъци към БВП – 35.3%, следвана от Испания с 37.0%. В останалите три - Германия, Франция и Италия, съотношението е над средното за ЕС.

Данните за Обединеното кралство и Турция са от ОИСР, които не са пряко съпоставима с данните на Евростат, тъй като методологичните различия могат да доведат до леки несъответствия.

Защо съотношенията са по-ниски в Ирландия, Турция и Швейцария?

Политическият анализатор на Tax Foundation Europe Александър Менгден отбелязва, че Ирландия, Турция и Швейцария са пример за три различни истории за това защо съотношенията данъци към БВП се различават в страните от ОИСР.

„Ирландия често изпъква с отклонения в сравненията, базирани на БВП, поради изключително високите си нива на преки чуждестранни инвестиции, привлечени отчасти от ниската ѝ ставка на корпоративен данък от 12.5%“, казва той пред Euronews.

Това влияе на БВП непропорционално спрямо други икономически показатели. Еспертът обяснява, че за работещ, който получава средна заплата, данъчната тежест в Ирландия е само малко над средната за ОИСР.

Припомняйки, че ръстът на БВП на Ирландия надхвърли 20% през 2015 г., обусловен от прехвърлянето на активите с интелектуална собственост от технологичния гигант Apple в Ирландия, д-р Том Макдонъл, директор на Института за икономически изследвания Невин, посочва:

„Ирландските икономисти коригират тези „глобализационни“ изкривявания, като използват специално разработена мярка, наречена Брутен национален доход (БНД), която по-добре отразява действителната икономическа активност в Ирландия.“

БВП измерва стойността на стоките и услугите, произведени в дадена страна, докато БНД разглежда доходите на жителите на страната, включително доходите, получени от чужбина.

Според доклада на ОИСР за Ирландия от 2025 г., съотношението данъци към БНД е 38%, което поставя страната близо до средното за ЕС.

Турция: Ограничен капацитет на държавата за събиране на данъци

Менгден обяснява, че Турция има най-ниския БВП на глава от населението сред всички европейски членове на ОИСР и това, като цяло, върви ръка за ръка с по-ниски съотношения данъци към БВП.

„Това обикновено отразява по-ограничения капацитет на държавата за събиране на данъци, например поради относително голямата сива икономика, както и политически решения, които ограничават приходите“.

Той посочва, че в случая на Турция, ДДС се прилага само за около 40% от крайното потребление, което е най-тясната база сред европейските страни от ОИСР.

Сивата икономика обхваща законни стоки и услуги, които умишлено се укриват от публичните власти, за да се избегне плащането на данъци и осигурителни вноски.

Швейцария: Ниско съотношение, но богата

Швейцария е уникална, тъй като постига ниско съотношение данъци към БВП като една от най-богатите страни в Европа, според Александър Менгден.

Той обяснява, че това отразява както целенасочените решения на федералната политика за поддържане на умерени общи данъчни тежести, така и интензивната конкуренция на местните данъци между общините и кантоните, което позволява на жителите да избират между различни комбинации от данъчни ставки и обществени услуги.

Общи данъчни приходи

В абсолютни стойности приходите от данъци и социални осигуровки в ЕС са били около 6.9 трлн. евро през 2023 г.

През 2023 г. три европейски държави регистрират данъчни приходи, надвишаващи 1 трлн. евро. Германия е събрала най-високата сума - около 1.7 трилиона евро. Във Франция данъчните приходи достигат 1.3 трлн. евро, докато в Обединеното кралство те възлизат на около 1.1 трлн. евро (950 млрд. британски лири).

Италия е събрала 887 млрд. евро, което я поставя на четвърто място, а Испания се нарежда на петата позиция с 555 млрд. евро.

За България сумата възлиза на 28.3 млрд. евро. 

С 5.6 млрд. евро, Малта регистрира най-ниските данъчни приходи в Европа.

Ролята на данъците

Според Европейската комисия, близо 90% от приходите, с които разполагат националните правителства в ЕС, идват от данъци.

Тези приходи са основно средство за финансиране на обществените услуги и когато са недостатъчни, държавите може да бъдат принудени да вземат заеми, създавайки бъдещи дългови задължения.

Начинът, по който държавите „жонглират“ с икономическия растеж, нивата на данъчно облагане и публичните разходи, остава деликатен балансиращ акт, който ще става все по-сложен с нарастването на изискванията към държавните бюджети.