• Анализ на Института за германска икономика показва исторически спад на нетната миграция към Германия.
  • За първи път от десетилетие повече работници от новите страни в ЕС напускат страната, отколкото пристигат, а броят на търсещите убежище също намалява драстично.

Нетната миграция към Германия продължава да намалява, като през последните две години се наблюдава безпрецедентен обрат в движението на работната сила от новите държави членки на Европейския съюз.

Все повече хора се завръщат в родните си страни, докато броят на търсещите убежище и новопристигналите мигранти също бележи спад. Това сочи анализ на Института за германска икономика (IW), изготвен въз основа на данни на Федералната статистическа служба и получен в БТА.

В резултат на тези процеси общата нетна миграция към Германия през 2025 г. е намаляла до около 235 000 души, което е най-ниското регистрирано равнище от 2010 г. насам.

Обрат при работната сила от ЕС

Според проучването през 2024 г. нетната миграция от новите държави членки на ЕС става отрицателна. Около 35 000 души повече са напуснали Германия, отколкото са се установили в страната от тези държави. През 2025 г. отрицателният баланс се задълбочава до приблизително 45 000 души.

Така се прекъсва тенденцията от предходното десетилетие, когато Германия беше един от основните получатели на работна сила от Централна и Източна Европа.

Анализаторите посочват, че обръщането на процеса вероятно няма да бъде временно, тъй като демографските промени в държавите на произход ограничават наличния потенциал за нова трудова миграция.

Мигрантите от Западните Балкани и молещите за убежище

Подобна тенденция се наблюдава и при страните от Западните Балкани. След достигнатия връх през 2022 г. нетната имиграция от региона намалява, като през 2025 г. възлиза на около 40 000 души.

Паралелно с това Германия отчита и значителен спад на броя на молбите за убежище. През 2023 г. първични молби за международна закрила са подали 329 000 души, докато през 2025 г. техният брой намалява до 113 000.

Най-голям принос за това има рязкото намаление на кандидатите от Сирия – от близо 100 000 през 2023 г. до около 23 000 две години по-късно.

Според авторите на изследването причините не се изчерпват със затягането на германската миграционна политика, а са свързани и с политическите промени в Сирия след края на режима на Башар Асад през 2024 г.

Значително намаляват и молбите за убежище от граждани на Афганистан – от 51 000 на 24 000, както и от Турция – от 61 000 на 12 000.

Отделна категория остават украинските граждани, които се приемат по специалния режим за временна закрила, а не чрез системата за предоставяне на убежище.

През 2025 г. нетната миграция от Украйна възлиза на около 89 000 души. Въпреки че това остава най-големият миграционен поток от една държава, той е по-малък спрямо 2024 г., когато нетният приток е бил 116 000 души.

В резултат общата нетна миграция към Германия през 2025 г. намалява до около 235 000 души – най-ниското равнище от 2010 г. досега.

Град Хамбург в Германия; ©Pixabay
Град Хамбург в Германия; ©Pixabay

Германците емигрират в чужбина

Изследването отчита и още една тенденция – увеличаване на емиграцията на германски граждани.

През 2025 г. близо 100 000 германци са напуснали страната. Според експерта по миграция Видо Гайс-Тьоне това все още не е критично развитие, но увеличението с около 30 процента спрямо 2023 г. е предупредителен сигнал.

По думите му на фона на застаряващото население Германия трудно може да си позволи да губи висококвалифицирани специалисти.

Според него страната трябва да подобри условията за живот и работа, за да остане привлекателна за квалифицираните кадри, включително чрез ограничаване на данъчната и социалноосигурителната тежест.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !