В момента ВЕИ секторът в България е на кръстопът. Защо? Отговорът е, че все още има технически и административни предпоставки, които възпрепятстват инвестициите.

Едни от тях са свързани с това, че капацитетът за износ на електроенергия в Югоизточния регион, в който се намира и България, е много малък. Това поражда шокови цени на пазара на електроенергията, които често са отрицателни, минусови, или близки до нулата, а това води до въвеждане на големи такси.

Това заяви д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Бюрото на Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и председател на Сдружение „Соларна Академия България“, по време на форума Investing in our Future на Darik Business Review. 

"За да има достъчно потребление и пазарът да държи една цена на електроенергията, трябва да има и търсене, не само предлагане. В България ВЕИ секторът буквално избухна. Инсталациите са страшно много: 4500 мегавата са пуснати в експолатация. Само за сведение, АЕЦ-ът е 2000 мегавата, а ТЕЦ-овете около 500 мегавата."

По думите на Тодоров батериите са на дневен ред, защото те могат да допринесат за балансирането на възобновяемата енергия, като оберат стресовите цени на обяд, които за "потребителите са перфектни, но за енергийната система са неблагоприятни, т.к. не може да се направи баланс". 

dbr.bg-image

Какво печели бизнесът от ВЕИ?

Експертът каза, че България може да се превърне в една мини индустриална зона в рамките на ЕС, ако успее да извлече ползите от ВЕИ, осигурявайки по-конкурентна цена на енергията, с която работи. 

"В бъдеще сектор Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), и фотоволтаиците - като част от него, се очаква да назначи около 4 млн. души в световен мащаб. Това са тесни специалисти в тази сфера: инженери, проектанти, енергиен мениджмънт и инсталатори."

По данни, които представи Тодоров, фирмите в България, които се занимават с инсталиране на фотоволтаици, са нараснали от 150-160 през 2019 г. до над 1200 днес

dbr.bg-image

Изследване на "Соларна академия България" показва, че цели 27 пъти трябва да отиде всеки инвеститор до гише или администрация на РИОСВ или енергоразпределителни дружества, за да получи разрешителни и да преобразува земята от земеделска в урбанизирана и да пусне ВЕИ в експолатация.

По думи на Тодоров бюрокрацията и липсата на дигитализация е пречка за развитието на сектора. 

Проблемите с износа на енергия от ВЕИ?

"Огромният фактор, който влияе на цената на електропроизводството, е липсата на електроенергийни  връзки, т. нар интерканекции със Западна Европа, което не позволява целия регион (България, Гърция и други) да изнасяме адекватно количеството енергия, която сме произвели и е излишна". 

dbr.bg-image

Тодоров каза, че приоритетно местата, на които се инсталират ВЕИ, трябва да са жилищните райони и площите на сградите, защото производството на електроенергия, което е най-близо до консуматора ѝ, е най-изгодно - спестява се пренос, достъп, разпределени и балансиране. 

"Не може и без големите мощности, защото те заменят въглищните централи. Трябва да има баланс. Със сигурност България не използва достатъчно потенциала на покривите на жилищата. Това създава илюзията, че ние унищожаваме плодородна земя."

Решението на този проблем, според него, е да се премахнат бюрократичните пречки за обикновените потребители, които да имат възможност да инсталират фотоволтаици на покривите си. 

Investing in our future се осъществи с подкрепата на Филип Морис България, Летище София, EY Bulgaria, БКДМП, AstraZeneca, ОББ, ВВТ Инженеринг ЕООД, Matti Events and Fine Food и Асоциация за развитие на човешките ресурси. Медийни партньори на събитието са darik.bg и dir.bg.