Кетчупът е продукт, който присъства в повечето домове по света. Но популярният сос, всъщност, има изненадващо дълга история, която датира от имперски Китай преди над 2300 години. 

Първите версии на кетчупа обаче нямат нищо общо с доматите - приготвяли са се с рибени вътрешности, месни субпродукти и соеви зърна. Едва през 1812 г. е изобретен доматеният кетчуп, който познаваме днес, пише History.com

Древната история на кетчупа

Прародителят на съвременния кетчуп въобще не включва домати в своето съдържание. Доматените растения били пренесени в Англия от Южна Америка през 1500 г., но плодовете им не са били консумирани в продължение на векове след това, тъй като някои хора са ги смятали за отровни.

Една от причините за този мит е фактът, че богатите англичани имали навика да се хранят от оловно-калаени съдове, а киселината от доматите разяждала оловото и го смесвала с храната, причинявайки отравяне. 

Предшественикът на съвременния кетчуп, всъщност, е ферментирал рибен сос от Южен Китай. Още през 300 г. преди Новата ера някои текстове документират използването на ферментирали пасти, направени от рибни вътрешности, месни субпродукти и соеви зърна.

Рибният сос, наричан „ге-чуп“ или „ко-чюп“ от говорещите южноминския диалект, бил лесен за съхранение при дълги океански пътувания.

Пастите се разпространяват по търговските пътища до Индонезия и Филипините, където се харесват на британските търговци в началото на 1700 г. Те взимат проби от сосовете и незабавно модифицират оригиналната рецепта.

Златният век на сосовете

18-и век се оказва "златна ера" за кетчупа. Готварските книги по това време включват много рецепти за него, направени от стриди, миди, гъби, орехи, лимони, целина и дори плодове - като сливи и праскови. 

Обикновено компонентите се сваряват до консистенция, подобна на сироп или се оставят да престоят осолени за продължителни периоди от време.

И двата процеса водят до силно концентриран краен продукт - солена, пикантна "бомба" от аромати и вкусове, която може да издържи дълго време, без да се развали.

Една рецепта за кетчуп от стриди от 1700 г. изисква 100 стриди, три халби бяло вино и лимонови кори, поръсени с карамфил и други подправки. Възпоменателният кетчуп „Принцът на Уелс“ пък бил направен от бъз и аншоа. Гъбеният кетчуп очевидно е бил любимият на писателката Джейн Остин.

Появата на доматения кетчуп 

През 1812 г. дебютира първата рецепта за кетчуп, базирана на домати. Джеймс Мийз, учен от Филаделфия, се смята за автор на рецептата.

Той пише, че най-добрият кетчуп идва от „любовните ябълки“, както тогава са наричали доматите. Някои негови съвременници вярвали, че доматите са мощен афродизиак.

Преди оцетът да стане стандартна съставка, запазването на доматените сосове било ключов проблем, тъй като плодовете бързо започвали да гният.

През 1876 година един "стартъп", наречен Heinz, представя своята известна формула, която съдържа домати, дестилиран оцет, кафява захар, сол и различни подправки. Компанията е пионер и в използването на стъклени бутилки, така че клиентите да могат да видят какво купуват.

С течение на времето доматеният кетчуп постепенно се превръща в една от най-популярните хранителни добавки в САЩ и Европа.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google