Ултрабогатите хора, които обикалят света с частните си самолети, излежават се на яхтите си и се открояват с потреблението си, достойно за документиране в Instagram, са сред най-лесно разпознаваемите индивидуални виновници, когато става въпрос за климатичната криза.

Ново изследване обаче твърди, че виновен е не само техният забързан начин на живот, но и банковите им сметки.

Чрез собствеността в компании и частни финансови и физически активи, от производители на петрол до строителни проекти, свръхбогатите са отговорни за огромна част от парниковите газове, които затоплят планетата.

Най-богатият 1% от хората по богатство, чрез своите акционерни участия и инвестиции, контролира около една четвърт от общите годишни емисии в световен мащаб.

Greenpeace изчислява „климатичния дълг“ на тези заможни хора, като им приписва техния дял от щетите, нанесени на климата от активите, които притежават. Според това изчисление, най-богатите в света причиняват щети за близо 1 трилион долара на климата годишно.

Клара Томпсън, водещ световен активист по социално-икономически системи в Greenpeace International, заяви:

„Във време, когато хората са изправени пред нарастващи сметки за енергия, нарастващи разходи за живот и нарастващо въздействие върху климата, мнозина се питат защо обикновените домакинства трябва да поемат толкова голяма част от тежестта, докато някои от най-богатите хора в света продължават да печелят от индустриите, които са в основата на кризата.“

Най-богатият 1% - отговорен за около 40% от всички емисии, базирани на „собственост“

Greenpeace изчислява, че най-богатият 1% е отговорен за около 40% от всички емисии, базирани на „собственост“ – тоест емисиите, произведени от бизнеса и свързани с частно притежавани финансови и физически активи – които сами по себе си съставляват 60% от глобалното производство на въглерод.

В тази група най-богатият 0.1% представлява около 17% от емисиите, базирани на собственост, а най-богатият 0.01% – около 9%. Най-богатият 1% се състои от хора с богатство над около 2 милиона долара, най-богатите 0.1% – хора с богатство над около 7 милиона долара, а най-богатите 0.01% – хора с богатство над около 38 милиона долара.

За разлика от това, долната половина на света по богатство представлява само 3% от емисиите, основани на собственост.

Томпсън казва, че е важно да се мисли от гледна точка на емисиите, базирани на собствеността, защото, макар и по-малко видими от емисиите, свързани с потреблението, те са по-трудни за преодоляване.

„Това не е само история за частни самолети и разкошен начин на живот. Що се отнася до замърсяването на свръхбогатите, собствеността е дори по-важна от потреблението. Голям дял от емисиите е свързан със собствеността на въглеродно интензивни активи и инвестиции. В продължение на години политиката за климата се фокусира върху потребителите. Но нашите открития показват, че трябва да обръщаме много повече внимание на това, което хората притежават и в което инвестират.“

Данъци върху богатството

Един от начините за справяне с дисбаланса може да бъде чрез данъци върху богатството. „Климатичният дълг е свързан с отговорност“, казва Томпсън.

„Ако сме съгласни, че тези, които са допринесли най-много за проблема, трябва да допринесат повече за решаването му, разумно е да се запитаме дали този принцип трябва да се прилага и за изключително богатите.“

Големи банки и други финансови инвеститори са вложили 900 милиарда долара в изкопаеми горива миналата година, показват отделни данни, въпреки обещанията, дадени от мнозина преди пет години, за ограничаване на подобни инвестиции.

Крещящите неравенства между въздействието върху планетата на свръхбогатите и това на обикновените хора все повече попадат в светлината на прожекторите, тъй като неравенството в богатството се увеличава по целия свят.

Миналата седмица икономистът Томас Пикети публикува доклад, показващ, че светът би могъл да живее справедливо в рамките на ограничените ресурси на планетата, ако излишъците от богатство бъдат ограничени чрез данъци и на бедните бъде позволено да запазят по-голям дял от това, което произвежда техният труд.

Правителства от цял ​​свят, с изключение на САЩ, се събраха в Бон, Германия, за двуседмични разговори преди срещата на върха на ООН за климата CoP31 през ноември.

Един от въпросите, които вероятно ще получат най-голямо внимание, ще бъдат договореностите за „справедлив преход“, за да се помогне на работниците, засегнати от прехода от изкопаеми горива, към участие в нисковъглеродната икономика.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google