Идвайки от огнени вулкани, лавата исторически е неконтролируема сила, разрушаваща всичко по пътя си. Но какво ще стане, ако тази сила бъде пренасочена и използвана за създаване на цели градове?

Амбициозен проект на исландската компания s.ap arkitektar, представен на тазгодишното Венецианско архитектурно биенале (което ще продължи до 23 ноември), предлага точно това.

В природата лавата естествено се охлажда върху ландшафта, за да се превърне във вулканична скала, като базалт. Изкуственият процес по оформянето й, стоящ в основата на проекта Lavaforming, предвижда разтопената скала да бъде използвана като строителен материал.

При него се прилагат стратегии за контролираното ѝ охлаждане, така че тя да може да се втвърди в стени, колони и други архитектурни елементи, способни да създават нови селища. Според s.ap arkitektar, подобна строителна технология може да стане реалност през 2150 г.

Основана от Арнхилдур Палмадотир, който я управлява заедно със сина си Арнар Скарфединсон, s.ap arkitektar провежда изследвания и тестове, за да проучи как нещо, което се възприема като заплаха, може да се трансформира във възобновяем ресурс, способен да създава устойчиви сгради.

Но колко реалистично е бъдещето на градовете от лава?

Исландия е един от най-активните вулканични региони в света, разположен на разлом между две тектонични плочи. Дом на около 30 вулканични системи, страната преживява изригване средно на всеки пет години.

Именно по време на едно такова събитие - изригването на Холухраун през 2014 г. - Палмадотир осъзнава, че „огромно количество материал излиза от земята“, обяснява тя за CNNпо видеообаждане от столицата Рейкявик. Тогава си мисли:

„Уау, бихме могли да построим цял град за една седмица с това.“

Проектът Lavaforming започва сериозно няколко години по-късно като „мисловен експеримент“, добавя Скарфединсон.

Целта му е и критика на зависимостта на строителната индустрия от бетона и въглеродните емисии, произтичащи от неговото производство (смята се, че поради нагряването на вар и глина при високи температури за създаване на цимент - ключова съставка на бетона, производството на материала представлява приблизително 8% от глобалните емисии на CO2, които допринасят за глобалното затопляне и влошаването на климата.)

„Смятаме, че лавата може да се конкурира с бетона, но да бъде по-устойчива“, казва Палмадотир, добавяйки, че тя „притежава всички материални качества, които има бетонът, в зависимост от това как се охлажда.“

Ако лавата се охлажда бързо, обяснява Палмадотир, тя се превръща в твърд, подобен на стъкло материал - обсидиан. Ако се охлажда бавно, е по-вероятно да кристализира, което може да е подходящо за създаване на колони и структурни елементи. Ако лавата се охлажда бързо и в нея проникне въздух, се създава подобен на пемза, силно изолационен материал.

Въглеродът, отделян от гореща лава, изригваща от вулкан, би бил освободен в атмосферата, така или иначе, казва тя, независимо как се охлажда и използва - така че е по-добре да се извлече максимална полза от него и да се избегнат допълнителните емисии от производството на бетон.

Оформяне на лава в конструкции

s.ap arkitektar предлага три спекулативни метода за превръщане на лавата в архитектурни елементи.

При първия внимателно проектирани мрежи от траншеи се изкопават в подножието на активни вулкани, за да се насочи разтопената лава от изригванията, където тя може да се охлади, за да създаде структурни стени или основи за град.

Такива траншеи биха могли да насочат лавата към фабрика, която да я оформя в тухли, които могат да бъдат преместени и използвани другаде. Надеждата е, че чрез пренасочване на лавата в траншеи околните общности също така ще бъдат защитени от разрушителната й сила по време на изригване.

Вторият метод използва 3D печат и роботи, които биха могли да прекосяват поле от разтопена лава след изригване и да я използват, за да „печатат“ елементи на сгради. Технологията за създаването на такива роботи обаче все още не съществува.

Третата техника включва проникване в магмата под земята, за да се насочи лавата в нови, специално построени камери, в които може да се охлади в предварително сглобяеми, възпроизводими архитектурни елементи. Екипът смята, че той би се базирал на подобен подход при производството на геотермална енергия, която използва топлината от земното ядро ​​и е значителен източник на енергия в Исландия.

s.ap arkitektar обаче все още не са сигурни дали подобен процес би бил геологично безопасен.

Архитектите признават, че практическите аспекти на Lavaforming все още не са напълно ясни и разчитат на по-нататъшни изследвания и технологично развитие. Но смятат, че предложението им става все по-реалистично с развитието на проекта.

От стартирането му през 2022 г. s.ap arkitektar все по-активно комуникира с учени, работили върху модели за прогнозиране на лавовите потоци, като са ги визуализирали в 3D софтуер, правейки симулации и тестове, при които вулканичната скала се нагрява, за да се превърне отново в разтопена лава, и се охлажда по контролирани начини, за да се направят прототипи на строителни елементи.

s.ap вярва, че идеята им би могла да има стойност във вулканично активна Исландия, както и на други места, разполагащи с „бавно течаща лава“, казва Палмадотир, добавяйки, че Хавай е „наистина подобен“ на Исландия геологично, както и Канарските острови в Атлантическия океан.

Футуристична визия за древен материал

Вулканичната скала не е нов строителен материал – тя е използвана през вековете, подобно на камъка, за изграждане на структурни елементи, като например стени.

Нейни източници има по целия свят, като след добива й от нея се правят камъни, тухли, панели или чакъл, който влиза в състава на бетона.

Базалтът - най-разпространената вулканична скала, е използван за изграждане на структури, включително Каср ал-Азрак (Синята крепост) от 13-ти век в Йордания, Шато д'Анжони във Франция от 15-ти век, Порталът на Индия (1924 г.) в Мумбай и винарната Dominus, проектирана от Herzog & de Meuron (1997 г.), в долината Напа, Калифорния.

Съвсем наскоро базалт е използван в Геоложкия музей Нашан (2021 г.) в Янчжоу, Китай, Radisson Resort & Spa (2023 г.) в Лонавала, Индия, и впечатляващ частен дом, наречен Casa Basaltica (2023 г.), в Керетаро, Мексико.

Архитектите ценят материала заради неговата здравина, издръжливост, изолационни свойства, грапава текстура и тъмни тонове.

Начинът, по който s.ap иска да използва вулканичната скала, обаче е много различен - и разчита на работата с нея в разтопено състояние.

Лавата ще се превърне в „мономатериал“, охлаждайки се по контролирани и разнообразни начини, което „никога не е правено преди“, казва Скарфединсон, за да се постигнат различни качества на материала в рамките на една-единствена форма - от плътни блокове до изолационен камък, подобен на пемза, и стъклоподобни листове за прозорци.

Голяма част от вдъхновението на s.ap произтича от природата, която, както казва Палмадотир, „създава форми и структури от лава от началото на времето“.

Тя споменава пещерите, образувани от мехурчета в лава след изригване през 18-ти век на остров Лансароте (част от Канарските острови), които архитектът от 20-ти век Сезар Манрике е използвал като подземни помещения за собствения си дом през 1968 г.

Дали ще живеем в градове, изградени от лава, зависи от сложни практически фактори - от технологии и безопасност до финансиране и политически апетит. Но засега визията на s.ap цели да накара хората да мислят малко по-различно.

„Как можем да променим системите, за да реагираме на глобалната климатична извънредна ситуация?“, пита Палмадотир.

„Как архитектурата и застроената среда трябва да се справят с това по различен начин? Надяваме се, че други места ще погледнат на този проект като вдъхновение.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !