В Истанбул ежедневно се постига деликатен баланс по криволичещите му улички, джамии, метростанции и кафенета.

Повече от 15 милиона души се конкурират за място в най-големия град на Турция, който се простира между Европа и Азия от двете страни на Босфора, подобно на домашна котка, застанала наполовина на дивана и наполовина на масичката за кафе.

Това е подходящата визуализация, защото тук живеят и около четвърт милион бездомни котки. Те са вплетени в самата тъкан и история на града - толкова повсеместни, колкото килимите за продажба на всеки ъгъл. Това е град, който се споделя; град, който непрестанно мърка от любов и живот.

„Истанбулските котки, като цяло, не са нито домашни любимци, нито бездомни, а хибрид между двете“, казва пред BBC Марсел Хейнен, фотограф и автор на „Градски котки на Истанбул“,допълвайки, че котките не са собственост на конкретни хора, „а за тях се грижат общностите в съответните им квартали“.

Той отбелязва местното благоговение към котките, каквото не е виждал другаде. „Всяка община има ветеринарен отдел, който помага на бездомните животни в техния район, с безплатна услуга за кастрация и стерилизация за бездомни котки“, обяснява Фатих Даглъ, съосновател на Музея на котките в Истанбул.

„Частните ветеринарни клиники предлагат и услуги с отстъпка за бездомни котки, а жителите често дават своя принос, за да платят сметката при ветеринаря.“

Тази преданост към котките не е нещо ново. „Обожанието на бездомните котки датира от времето, когато Истанбул е бил под османско владичество“, казва Хейнен.

„През този период местни фондации са се грижили за бездомните животни. Тази любов към бездомните животни се е превърнала в професия на пълен работен ден, когато е създадена и длъжността, наречена mancacı („гледач на котки“). Тези хора са били натоварени със задачата да се грижат за това котките в града да бъдат нахранени, като жителите са имали и възможността да купуват храна от тях и сами да хранят котетата.“

Даглъ проследява връзката още по-назад.

„Още от времето на финикийците е било много обичайно морските търговци да държат котки на борда, за да се предпазват от гризачи“, казва тя,  допълвайки, че с пристигането на търговски кораби за коприна и подправки в оживените пристанища на Истанбул по време на римската и османската епоха, пристигали и безброй котки.

Днес жителите на Истанбул все още с радост споделят своите пространства, вътре и навън, над земята и под земята, с котките. До такава степен, че прякорът Catstanbul („Котешки Истанбул“) се използва широко от любителите на котки по целия свят – и много туристи идват тук заради котките.

Unsplash
Unsplash

Градовете рядко биват отличавани заради своята мекота. Те са построени за хора, изпълнени с огромни елементи, като пътища, сгради и мостове, и са направени от твърди материали като тухли, бетон, стъкло и стомана.

„Да имаш друг жив вид, който претендира за своето място в тази смесица, е наистина специално. Да видиш как местните жители се грижат за тези свои събратя земляни е още по-специално“, казва Хейнен.

За разлика от някои по-негостоприемни места по света, където животът по улиците е далеч по-малко благосклонен към бездомните животни, котките в Истанбул сякаш са си го създали.

Ако се разходите из историческия район Фатих, за да видите известните Синя джамия и джамията „Света София“, вероятно ще забележите котарака Суло. Пухкавият сиво-бял котарак позира за туристически снимки на площад Султанахмет, недалеч от вестникарската будка, която се грижи за него.

В хълмистите квартали и по Босфора котките се излежават на пейки и стъпала и се свиват за следобедна дрямка в дървени къщички за котки с А-образна конструкция.

Извън пазарите и метростанциите купички със суха храна и вода чакат гладните котки да минат, а местните жители и посетителите споделят порции от храната си в кафенето с улични котки, които нежно се докосват до краката им.

Много магазини отглеждат и котки като домашни любимци, което е ефективна примамка за посетителите да влязат вътре. Много други оставят купички за храна и вода за преминаващите бездомни животни, като например пътуващите до и от работа.

„Симбиотичната връзка между котките и хората е започнала за първи път в тази част на света“, каза Хейнен.

„По време на османската империя котките са били отглеждани по практични причини. Те са работили, за да предпазват съхраняваната храна от гризачи.“

В днешно време котките имат различна роля. Те са неофициални туристически посланици, смекчаващи очертанията на един суров, оживен град. Много от уличните котки на Истанбул ще се появят в краката ви и на вашите снимки, а техните лица, лапи и мъркане ще останат заседнали в главата и сърцето ви дълго след като напуснете това място.

Те са примамливо напомняне за това какво е възможно, когато мирно споделяме пространствата, храната и живота си с другите, у дома и докато пътуваме.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !