За повече от 750 години строги правила регулират какво могат и не могат да ядат кардиналите, за да се предотвратят скрити послания в пилешко, равиоли или салфетки.

През последната седмица пътуващи в Рим може би са забелязали кардинали, които посещават любимите си ресторанти. Точно преди последния избор на папа през 2013 г., италиански медии съобщиха, че много от тях са намирали време да се отбият в предпочитания квартален ресторант Al Passetto di Borgo, семеен ресторант на 200 метра от базиликата „Свети Петър“, където кардинал Доналд Уърл обичал да си поръчва лазаня, а Франческо Кокопалмерио (предполагаемо италианският кардинал, за когото са гласували най-много през 2013 г.) предпочитал грилован калмар.

Кардиналите вероятно усещат нужда да се насладят на добра храна, защото по време на започващия на 7 май конклав, когато 135 кардинали ще гласуват тайно за нов папа в Сикстинската капела на Ватикана, те ще бъдат напълно изолирани от външния свят за неопределен период. Гласуването, спането и храненето ще се извършват при стриктно ограничение и наблюдение.

Конклавите са печално известни с тайнствеността си. Кардиналите се изолират в общо споделено пространство и не се допуска никаква комуникация с външния свят, освен димните сигнали, които съобщават резултатите от гласуването – бял дим означава, че е избран папа, черен дим – че е нужно ново гласуване. Какво точно се случва по време на конклава остава неизвестно, но едно е сигурно: кардиналите трябва да се хранят през тези дни или седмици на избор.

Но как се запазва тайната на конклава при подаването на храна? Как сме сигурни, че гласуването не е повлияно отвън?

Исторически храната е била риск – в равиоли може да бъде скрито послание; кардинал може да подаде бележка дори чрез мръсна салфетка.  Храненето е момент, в който се водят скрити преговори. Съвременната култура използва това, като във филма Conclave (2024), където почти всичко се случва в столовата, а не в залата за гласуване. Там яденето е шумно, за разлика от мълчаливия процес на избор, където единственият говор е при клетвата и пускането на бюлетината. Но дори и в мълчанието, комуникацията чрез храната е ключова.

Кодът за тайната на конклава води началото си от 1274 г., когато папа Григорий X установява правила, които все още важат. Неговият избор бил особено противоречив и продължил почти три години (1268–1271). Според канониста Хенрикус де Сегузио, местните заплашили да ограничат храната на кардиналите, за да ускорят избора. Така било въведено правилото за изолация и ограничено хранене – след 3 дни без резултат – само едно ядене на ден, след 8 дни – само хляб и вода. През XIV век папа Климент VI облекчава правилата, разрешавайки тристепенни ястия.

Най-детайлният исторически разказ за храната в конклава идва от Бартоломео Скаппи, най-известният ренесансов готвач. В своята книга от 1570 г. „Изкуството на готвенето“, той описва как са хранили кардиналите, включително и папа Юлий III. Ястията се приготвяли в обща кухня от готвачи и сомелиери, но всичко било под строга охрана. Храната се поднасяла през специално устройство – „руота“ (въртящо се колело в стената), и преди това се проверявала от тестери за скрити съобщения. Всичко било наблюдавано от швейцарски и италиански гвардейци.

Никакви затворени пайове. Никакви цели пилета. Виното и водата – само в прозрачни съдове. Салфетките се разгъвали и проверявали.

Този контрол имал и друга цел – защита от отравяне, тъй като папството било ключова политическа позиция. Въпреки това Скаппи описва богати и добре балансирани ястия – салати, плодове, колбаси, вино и вода. Кардиналите са разполагали със собствени големи килии, обзаведени с легло, маса, закачалки, столове, гърне и заключваща се кана – с много комфорт, ако изключим постоянния надзор.

Какво се случва на конклава на 7 май? 

За предстоящия конклав на 7 май, монахините в Domus Sanctae Marthae (модерната резиденция на кардиналите по време на изолация) ще приготвят прости ястия от региона Лацио и съседен Абруцо – минестроне, спагети, аростичини (шишчета от агнешко) и варени зеленчуци. Това изглежда по-скромно в сравнение с ренесансовите гощавки, но целта е същата – да няма възможност за изтичане на информация.

В началната сцена на филма Conclave, монахини варят цели пилета за бульон – ястие, лишено от лукс. Но символиката е важна: модерната Католическа църква, особено след папа Франциск, иска да предаде образ на скромност и добродетел. Днес заплахата не са пилешки бутчета с послания, а електронните устройства, които са основната грижа и символ в съвременните филми.

Докато Ватиканът се проверява за скрити устройства преди конклава, кардиналите се подготвят по свой начин – разхождат се из Рим, наслаждават се на любимото си ястие, може би мислейки си: „Дали това няма да е последната ми вечеря… преди да стана папа?“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !