Правителствата трябва да отворят нов фронт в международната борба срещу укриването на данъци с облагането на милиардерите с глобален минимален данък, от който биха могли да се събират 250 млрд. долара постъпления годишно, обявиха от Данъчната обсерватория на ЕС.

Ако данъкът бъде наложен, сумата ще се равнява едва на 2% от близо 13-те трлн. долара, притежавани от 2 700 милиардери в световен мащаб, казват от базираната в Paris School of Economics изследователска група.

В момента ефективният персонален данък, с който се облагат милиардерите, често е много под това, което плащат други данъкоплатци с по-скромни възможности, защото те могат да „паркират“ богатството си във фиктивни компании, което ги предпазва от плащането на подоходен данък, се казва в доклада на данъчната обсерватория.

"Ние смятаме, че това трудно може да бъде оправдано, защото то рискува да подкопае устойчивостта на данъчните системи и социалното възприемане на данъчното облагане," заявява директорът на обсерваторията Габриел Зукман.

Персоналният данък на милиардерите в САЩ се смята, че е близо до 0.5% и дори нула процента във Франция, където иначе налозите са високи, изчисляват от Обсерваторията.

Засилващото се неравенство в някои държави подхранва призиви най-богатите граждани да понасят по-голям дял от данъчната тежест, тъй като публичните финанси са подложени на натиск заради застаряващото население, огромните нужди от финансиране във връзка с климатичния преход и натрупаните задължения по време на пандемията от COVID-19.

Бюджетът на президента на САЩ Джо Байдън за 2024 г. включваше планове за 25% минимален данък върху най-богатия 0.01% от населението, но това предложение мина на заден план заради това, че законодатели се занимават със заплахата от блокирането на работата на правителството и задаващите се крайни срокове за осигуряване на финансиране.

Съгласуваните международни усилия за облагане на милиардерите може да отнемат години, но от Обсерваторията дават за пример успеха на правителствата със слагането на край на банковата тайна и намаляването на възможностите на мултинационални компании да насочват печалбите си към страни с ниски данъци.

Стартът през 2018 г. на автоматичното споделяне на информация за банковите сметки е намалил богатството в офшорни данъчни убежища с две трети, изчисляват от обсерваторията.

Споразумение от 2021 г. между 140 страни ще ограничи практиката на мултинационалните компании да намаляват данъците си, като отчитат печалби в страни с ниски данъци със задаването на глобален праг от 15% върху корпоративното данъчно облагане от следващата година.

"Вече знаем, че нещо, което много хора смятаха за невъзможно, всъщност, може да бъде направено," казва Зукман. "Логичната следваща стъпка е да се приложи тази логика спрямо милиардерите, а не само спрямо мултинационалните компании."

При липсата на широк международен натиск за налагането на минимален данък на милиардерите, "коалиция от желаещи страни" би могла едностранно да проправи пътя, казва Зукман.

Въпреки че падането на банковата тайна и корпоративният минимален данък сложиха край на продължилата с десетилетия конкуренция между страните по отношение на данъчните ставки, все още остават множество възможности за намаляване на данъчните сметки, се посочва в доклада.

Богатите, например, все повече „паркират“ богатството си в недвижими имоти, вместо в офшорни сметки, докато компании биха могли да използват вратички в законодателството за минималния 15-процентен корпоративен данък.

Междувременно, правителствата се състезават все повече за инвестиции чрез субсидии, въпреки че това не вреди толкова много на техните данъчни основни, колкото конкуренцията за по-ниски данъчни ставки, казват от Обсерваторията.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google