Ако обмисляте преместване в бивш комунистически град в Германия, който се опитва да привлече нови жители с редица придобивки, включително безплатно настаняване и питиета с местни жители, послушайте Том Ханкс: Айзенхютенщат притежава много чар.

Докато снима филм край Берлин през 2011 г., холивудският актьор и любител на историята предприема мини екскурзия на около 100 км на изток до това, което той нарича Градът на железните колиби и е моментално запленен.

„Невероятно архитектурно място“, казва той, наричайки го „завладяващо“. Ханкс се връща отново три години по-късно, като дори се сдобива с ретро автомобил Трабант, който изпраща обратно в Лос Анджелис. „Там все още живеят хора – всъщност е прекрасно място“, казва Ханкс.

Наистина в Айзенхютенщат, чието име може би се превежда по-добре като Градът на металургичния завод, все още живеят хора, но, според местните власти, това просто не е достатъчно.

Населението в момента е по-малко от половината, в сравнение с преди падането на Берлинската стена, когато е наброявало 53 000 души. Пътеводител от началото на новия век го описва като версия на ГДР от „Шоуто на Труман“.

Но точно както жителите се преборват успешно след обединението за запазването на гигантския стоманодобивен завод, около който градът е построен след Втората световна война, Айзенхютенщат няма и сега да повехне и да умре от обезлюдяване без бой.

„Много хора ни напуснаха в търсене на работа, особено младите хора“, казва кметът Франк Балцер.

„Намираме се в период, в който се опитваме да привлечем нови хора, за да осигурим бъдещето на нашите компании и привлекателността на града.“

Нова програма на име „Пробен живот“ ще позволи на шепа новодошли или завърнали се да опитат да живеят и работят в Айзенхютенщат, който чества своята 75-а годишнина.

Програмата е създадена по модел на подобни схеми, които са били успешни в други свиващи се източногермански общности, и би могла да бъде разширена, ако даде резултати.

Избраните и техните семейства ще получат обзаведен апартамент в центъра на града за две седмици през септември, възможности за срещи с потенциални работодатели и пакет за отдих, включващ запознанства в местна кръчма, както и пешеходни екскурзии в заобикалящия, осеян с канали, горист район до полската граница.

Юлия Басан - общинският служител, отговарящ за икономическото развитие, която ръководи кампанията, казва пред BBC, че телефонът ѝ звъни непрекъснато, откакто я е обявила миналия месец, като 500 души вече са подали своите заявки преди крайния срок на 5 юли.

„Дори получих заявление на пущунски език“, каза Басан, като допълва, че седемчленно американско семейство също е кандидатствало.

Балцер казва, че „германци и европейци“ с необходимите документи, езикови умения и квалификации за работа ще имат най-добри шансове поради трудовото законодателство, но нито един сериозен кандидат няма да бъде отхвърлен веднага.

Семействата на Балцер и Басан имат корени в Айзенхютенщат, които се простират чак до самото му създаване като Сталинщат, каквото е било името на града от 1953 до 1961 г.

Това е първият град, основан в Източна или Западна Германия, след нацисткия период. Той е рожба на социалистическата визия за това как работата и семейният живот могат да бъдат съчетани в правилната среда за доброто на всички.

Аксел Дрийшнер, куратор в градския музей „Утопия и ежедневие“, казва, че многократните опити за диверсификация от производството на стомана до голяма степен са се провалили, което означава, че някогашният град в съветски стил рискува да се превърне в град-призрак, ако заводът бъде затворен.

Айзенхютенщат има „пионерски дух в гените си – хората са доведени тук, за да запретнат ръкави и да изградят нещо ново“, казва той.

„Големият въпрос е дали можем да надградим тази традиция с позитивна визия за бъдещето. Може би с нови пионери.“

Повечето от по-евтините сглобяеми жилищни блокове в покрайнините на града са разрушени, тъй като обитателите им са починали или са напуснали града.

Елегантни неокласически сгради от 50-те години на миналия век обаче, на които Ханкс се възхищава, с техните зелени вътрешни дворове, украсени с детски площадки, са красиво реновирани.

Комините на стоманодобивния завод, бълващи бял дим, могат да се видят от почти всяка точка в града, което напомня постоянно за трайната зависимост от един сектор.

След падането на комунизма заводът е приватизиран, а дейността му е свита, като броят на служителите намалява 11 000 души до около 2500 днес.

Мултинационалният гигант ArcelorMittal сега контролира прехода към „зелена“ стомана с по-малък въглероден отпечатък – още един опит за Айзенхютенщат да преоткрие себе си за новия век.

На въпрос за опасенията му относно митата за внос на стомана, въведени от Доналд Тръмп, социалдемократът Балцер казва, че по-голямата част от произведеното на местно ниво отива в Източна Европа или остава в Германия.

„Нашата компания майка обаче може да бъде силно засегната“.

Даниел Кубияк, учен в Института за емпирична интеграция и изследвания на миграцията към Хумболтовия университет в Берлин, казва, че въвеждащи схеми, като тази в Айзенхютенщат, предлагат шанс за разрушаване на упорити предразсъдъци.

„Много източногермански градове имат нужда от тези кампании, защото въпреки всички проблеми, образът им обикновено е по-лош от реалността“.

Кубяк твърди, че структурните предизвикателства на Айзенхютенщат едва ли са уникални, сравнявайки ги с тези в Североизточна Англия, Южна Италия и Източна Полша. Той обаче посочва, че еволюиращите начини на работа предлагат възможност за ново поколение хора, поемащи рискове.

„В ерата на работата от вкъщи, разрастването на широколентовия интернет и динамичните кариерни пътища, тази програма би могла да бъде привлекателна за младите хора, от които има толкова голяма нужда в източногерманските градове. Дългогодишните жители също обаче трябва да дадат своя принос“, ​​за да накарат хората да се чувстват добре дошли".

Несигурността и всеобхватното усещане сред по-възрастните жители, че най-добрите дни на града са зад гърба му, доведоха до силна подкрепа за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която спечели близо 40% от местните гласове на парламентарните избори през февруари.

Енрико Хартрампф от компанията за управление на имоти GeWi, която управлява по-голяма част от местния жилищен фонд, казва, че повечето от жителите на града никога не са живели на друго място.

„Това означава, че може да им е трудно да видят колко добре се справяме тук. Кажете на някого в Берлин, че плащаме средно 6.50 евро на квадратен метър наем и вижте какво ще каже.“

В един порочен кръг обаче, AfD се възползва от страховете от упадък, докато създава проблем с имиджа на Айзенхютенщат, отблъсквайки някои висококвалифицирани потенциални кандидати, за които градът жадува.

Репортаж на берлинска обществена телевизия за програмата „Пробен живот“ през миналия месец предизвика десетки коментари в социалните медии, в които се казва, че твърдото присъствие на антиимигрантската, прокремълска партия в града ще ги откаже.

Бежанци, като 19-годишния Шакиб от Афганистан, помагат за спиране на обезлюдяването на Айзенхютенщат, особено след притока през 2015 г. по времето на бившия канцлер Ангела Меркел, който го довежда в Германия. Те обаче невинаги са топло посрещани.

„Има много възможности и работни места и няма престъпност, но за съжаление, тук, на изток, има и много расизъм от страна на стари и млади“, казва Шакиб, който се обучава за парамедик в здравния сектор, в който има недостиг на персонал.

Местните избори са насрочени за 28 септември, веднага след периода на програмата „Пробен живот“, а социологическите проучвания сочат, че „Алтернатива за Германия“ може да излезе начело.

Много жители обаче смятат, че макар да има много недоволни избиратели, те не задават тона в града, който те описват като приятелски, открит и дори оптимистичен.

„Учила съм в Берлин и Потсдам и реших да се върна“, казва 30-годишната учителка Йозефине Гелер, добавяйки, че вижда значително подобрение в привлекателността на града за образовани жени като нея през последното десетилетие.

„Много неща са реновирани и градът е чудесно място за живот с деца – не е нито твърде голям, нито твърде малък. Можете да стигнете до всяко едно място с колело, а ние обичаме и езерата.“

27-годишната Сара Кунке, която обучава медицински сестри, казва, че също вижда светло бъдеще за Айзенхютенщат.

„Може да няма много кафенета и барове, но отвсякъде идват хора, за да видят забележителната ни архитектура и природна красота. Струва си човек да опита да живее тук.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !