• Туристите, които планират почивка на гръцките острови това лято, са предупредени за горещо време и сериозен недостиг на вода.
  • Заради продължителна суша, изострена от климатичните промени, седем острова в Егейско море вече са в извънредно положение, а властите търсят спешни решения като изграждане на инсталации за обезсоляване, за да посрещнат нуждите на местните жители и хилядите посетители.

Туристите, които се надяват да се насладят на зашеметяващата красота на гръцките острови това лято, получиха предупреждение за горещо време и осезаем недостиг на вода.

Гърция отчита постоянен ръст на посетителите през последните години, а този сезон се очаква допълнителен тласък, подпомогнат и от интереса към филма на Кристофър Нолан „Одисея“, посочва The Independent.

Властите обаче са изправени пред сериозно предизвикателство – как да осигурят вода за хилядите туристи, които натоварват водоснабдяването точно тогава, когато местните жители най-много се нуждаят от него.

Проблемът се задълбочава от изменението на климата, което прави летата все по-горещи, а валежите – по-непостоянни.

Извънредно положение на седем острова

Заради тежката суша тази година седем острова в Егейско море обявиха извънредно положение, за да могат да управляват по-ефективно водните си запаси. Някои от тях вече разчитат основно на бутилирана вода. Островите, засегнати от мярката, са:

  • Астипалея
  • Тинос
  • Алонисос
  • Лерос
  • Патмос
  • Сими
  • Карпатос

Карта, съставена от Европейската обсерватория за суша „Коперник“, маркира Астипалея в оранжево още през юни, което е ранен признак за зараждаща се суша.

Астипалея – в епицентъра на водната криза

Остров Астипалея, разположен в югоизточната част на Егейско море, не се е възползвал от дъждовете в северните и западните части на Гърция, които донесоха на страната най-влажната зима от 2022 г. насам.

За острова това е вторият най-сух сезон от 2020 г. насам, което поставя местните власти пред сериозни дилеми.

Единственият воден резервоар на острова е изкуствено езеро, построено в средата на 90-те години. Днес то съдържа едва около 150 000 кубически метра вода, което е една шеста от общия му капацитет.

„Ако съберем цялата вода, падаща през годината, в кофа или в леген, тя ще бъде с дълбочина 2,5 сантиметра“, коментира кметът Никос Коминеас. При дневна консумация от около 900 кубически метра през лятото, настоящите запаси биха стигнали за около пет месеца и половина.

Суша; ©Pixabay
Суша; ©Pixabay

Последици за земеделието и местните жители

За да пестят вода, през април властите са прекъснали водоснабдяването от изкуственото езеро за фермерката Евдокия Палатиану. Зеленчуците в овощната ѝ градина са изсъхнали, тъй като тя е била принудена да разчита на солена вода от собствения си кладенец.

„Освен ако не вали, няма да засадя нищо“, споделя 71-годишната Палатиану, застанала до мъртво мандариново дърво в крайбрежното село Ливади.

Властите обявиха извънредно положение през май, за да ускорят изграждането на временна инсталация за обезсоляване и блокираха напояването за фермерите в Ливади, за да защитят резервите на езерото до есента.

В друго село, Аналипси, овцевъдите и козепроизводителите също са принудени да носят вода, за да пълнят резервоарите си, или да използват нискокачествена вода от сондажи.

Мерки за справяне с недостига

За да се справи с нарастващото потребление, което през лятото увеличава населението на острова от 1400 на 7000 души, в главния град Хора се изгражда втора, временна инсталация за обезсоляване.

Десетки подобни енергоемки съоръжения вече са инсталирани на различни гръцки острови. Кметът Коминеас признава, че това е скъпо, но резервно решение.

Някои хотелиери също предприемат действия. 42-годишната Мария Алкалай, която управлява хотел в Хора, предлага ваучер за 5 евро на гостите, които се откажат от ежедневното почистване на стаите си. „Клиентите го приеха“, казва тя и дори обмисля бъдещият ѝ хотел да има резервоар за дъждовна вода вместо басейн.

Министърът на околната среда Ставрос Папаставру одобри 15 милиона евро за обезсоляване, подобрения на мрежата и резервоари за вода на девет от над 200-те населени острова в Гърция, включително 1.5 милиона евро за Астипалея.

„За Гърция водата не е теоретична - тя е свързана със сигурност, икономически растеж и защита на местните общности“.

Базираният в Атина Национален център за научни изследвания „Демокритос“ предупреждава, че сушата може да се влоши до 2049 г. с покачването на глобалните температури.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !