Европейските страни бързат да финализират гаранциите за сигурност за Украйна преди евентуална среща между украинския президент Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин, която може да се проведе в идните седмици.

Около 30 държави водят преговори от февруари като част от така наречената „Коалиция на желаещите“, като едно от предложенията е за разполагането на „сили за подкрепа“, които да възпрат Русия от по-нататъшни атаки.

„Нашите началници на щабове работиха по това в рамките на коалицията на желаещите. Няколко държави са готови да го направят, от обучение до логистика, до присъствие в негорещи зони, тоест не на фронтовата линия, не в оспорвани територии, а да има присъствие на съюзнически сили редом с Украйна“, заяви френският президент Еманюел Макрон в неделя.

Доналд Тръмп заяви ясно във вторник, че САЩ няма да изпращат войски на място, но около 10 държави са готови да предоставят венни сили, според Bloomberg.

Лагерът на съгласните

Двете държави съпредседателки на Коалицията на желаещите, Франция и Обединеното кралство, са съгласни.

„Готови сме да разположим британски военнослужещи на място в Украйна, отчасти за да успокоим украинците“, заяви британският министър на отбраната Джон Хили пред BBC миналата седмица.

Той добави, че мисията може да включва осигуряване на въздушна и морска отбрана и обучение на украински военни.

Очакваше се началникът на британските въоръжени сили Тони Радакин да повтори тази готовност пред американските си колеги в сряда по време на посещение във Вашингтон.

Белгия, както и балтийските държави Литва и Естония, също са заявявали, че са готови да изпратят войски.

Дайнюс Жикявичюс, съветник на президента на Литва, заяви в интервю за изданието 15min.lt, че мисията може да бъде подобна на предишната мисия на НАТО в Афганистан. Жикявичюс добави, че броят на войниците се обсъжда в момента без да разкрива конкретни цифри.

Тази седмица естонският премиер Кирстен Михал потвърди готовността си за предоставяване на войски, отбелязвайки обаче, че „е важно работата по детайлите да продължи“.

Колебаещите се

Третата балтийска държава, Латвия, все още не е взела решение. Президентът Едгарс Ринкевичс заяви, че тя трябва да реши дали да изпрати войски в Украйна и че решението им ще зависи от другите гаранции за сигурност, които ще бъдат предоставени. Той заяви пред регионалния вестник Delfi, че страната ще определи ролята си в мисията, след като бъде постигнато мирно споразумение и гаранциите за сигурност бъдат финализирани.

Шведското правителство също се колебае и се нуждае от допълнителни разяснения относно това дали мисията ще бъде за поддържане на мира, възпиране или подкрепа.

Лагерът на нежелаещите

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви тази седмица, че страната има малък капацитет за изпращане на войски в Украйна, но вместо това би предоставила важни елементи за гаранциите за сигурност.

Правителството на Виктор Орбан наняколко пъти заяви ясно, че войски от Унгария няма да бъдат разполагани в Украйна и че Будапеща също така няма да доставя никакви военни средства на своята съседка.

„Няма и няма да има никакви планове за изпращане на полски военни в Украйна“, заяви категорично вицепремиерът на Полша в публикация в платформата X през май.

„Полша носи съвместна отговорност за защитата на източния фланг на НАТО и за предоставянето на логистична подкрепа на атакувания си съсед“, заяви вицепремиерът Владислав Косиняк-Камиш.

Италианският премиер Джорджия Мелони заяви през март, че „не се планира“ изпращане на италиански войски в Украйна.

Междувременно, Нидерландия и Испания заявиха, че са готови да участват в гаранциите за сигурност за укрепване на украинската армия, но че това не включва изпращане на войски.

През февруари българският парламент прие декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !