Европа се приближава към създаването на морски коридор по модела на Суецкия канал, тъй като Турция напредва с проекта за Истанбулския канал на стойност 24 млрд. евро – проект, предназначен да създаде платен маршрут за корабоплаване, свързващ Черно море и Мраморно море, и да промени глобалните търговски потоци.

Турция продължава с изграждането на Истанбулския канал за 20 млрд. паунда, с цел създаване на платен маршрут между Черно море и Мраморно море, подобно на Суецкия канал.

dbr.bg-image

Приходите от Суецкия канал, които се очаква да достигнат почти 12 млрд. долара до 2030 г., вдъхновяват други държави да изграждат изкуствени водни пътища за икономическа изгода.

Опитът на Иран да наложи транзитни такси в Ормузкия проток поставя под въпрос глобалните морски правила и поражда предупреждения за опасни прецеденти. Глобалните смущения и напрежението засилват интереса към нови платени морски коридори, включително Истанбулския канал и потенциални проекти около Гибралтарския проток.

Нарастващото напрежение около Ормузкия проток засилва фокуса върху алтернативни морски „тесни места“, което увеличава вниманието към Истанбулския канал в Турция.

Водният път ще минава паралелно на Босфора, като ще предлага на Европа маршрут, подобен на Суецкия канал, способен да обслужва около 160 кораба или петролни танкери дневно.

От своя страна, проектът ще позволи на Турция потенциално да монетизира транзитния трафик по начин, подобен на Египет със Суецкия канал и Панама със своя междуокеански канал.

Според Express, проектът се оценява на 24 млрд. евро, като 12 млрд. са предвидени за самия канал, а 8 млрд. – за развитие на зоните около него. Очаква се да бъде завършен до 2027 г.

През 2021 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган определи проекта като трансформиращ за турската икономика. Той заяви:

„Днес отваряме нова страница в историята на развитието на Турция. Виждаме Каналът в Истанбул като проект за спасяване на бъдещето на Истанбул... за гарантиране на сигурността на живота и собствеността в Босфора и за гражданите около него.“

Приходите от Суецкия канал стимулират глобалните амбиции

Проектът следва икономическия успех на Суецкия канал – един от най-печелившите водни пътища в света и основен източник на валута за Египет.

Според Arab News, приходите от Суецкия канал достигат 449 млн. долара между 1 януари и 8 февруари 2026 г., като през него са преминали 1315 кораба, спрямо 368 млн. долара за същия период година по-рано.

Каналът е генерирал около 40 млрд. долара между 2019 и 2024 г. и остава най-важният източник на чуждестранна валута за Египет.

Администрацията на Суецкия канал прогнозира приходи от около 8 млрд. долара за фискалната 2026/2027 г., нарастващи до около 10 млрд. долара през следващата година, докато МВФ очаква те да достигнат 11.9 млрд. долара до 2029/2030 г., при успокояване на напрежението в Червено море.

Силните приходи засилват интереса към изграждането на изкуствени водни пътища, които могат законно да събират такси за преминаване – за разлика от естествените проливи.

Правна разлика между канали и проливи

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право, корабите имат право на „транзитно преминаване“ през проливи, използвани за международна навигация. Държавите, които граничат с такива проливи, не могат да изискват плащане за преминаване, въпреки че са допустими ограничени такси за услуги.

Египет и Панама обаче събират такси, защото Суецкият и Панамският канал са изкуствено създадени.

Естествени маршрути, като Босфора и Ормузкия проток, по принцип не могат да налагат транзитни такси.

Предложението на Турция да изгради изкуствен канал, паралелен на Босфора, би позволило на Анкара да въведе структурирани такси, без да нарушава международното право.

Опитът на Иран да въведе такси в Ормузкия проток

Въпреки това законността на събирането на такси в стратегически водни пътища се поставя на изпитание заради исканията на Иран в конфликта му със САЩ.

Според Reuters, Техеран настоява всяко трайно мирно споразумение със САЩ и Израел да включва възможност да изисква такси от корабите, преминаващи през Ормузкия проток, въпреки ограниченията на международното право.

Иран е обмислял и такси до 2 млн. долара на кораб, което поражда опасения за повишаване на транспортните разходи по глобалните енергийни и товарни маршрути.

Аналитичната компания Kpler изчислява, че ако Ормузкият проток се превърне в платен коридор, това може да донесе между 5 и 8 млрд. долара годишно на Иран и Оман.

Говорител на Международната морска организация към ООН предупреждава, че подобни такси биха създали „опасен прецедент“ за международното корабоплаване. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също предупреди Иран:

„Ако е така, по-добре да спрат веднага!“

Пренасочването на трафика застрашава Суец и търговията

Появата на нови платени коридори идва в момент, когато смущенията в ключови морски маршрути започват да тежат на глобалната икономика, като напрежението между САЩ и Иран влияе върху корабоплаването.

Отклоненията на маршрутите увеличават времето за транспорт, цените на превоза и застраховките при търговията между Африка и Европа, според Atlas Institute, като добавят между 10 и 15 дни към пътуванията между Азия и Европа.

Амбициите за Истанбулския канал се развиват на фона на засилен интерес към платени морски коридори по модела на Суецкия канал и търсене на алтернативи на Ормузкия проток.

Мароко и Испания също подновяват разговорите около Гибралтарския проток, което отразява нарастващия интерес към стратегическите морски „тесни места“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !