Българската електроразпределителна мрежа остарява — и то буквално.

Над 40% от съоръженията са изградени преди повече от 40 години, а най-старите трасета на средно напрежение вече надхвърлят 60 години експлоатация.

Днешната инфраструктура, създавана от бащите и дядовците на днешните инженери, се опитва да поддържа темпото на XXI век – на електромобили, климатизация и дигитализация.

„Не сме изграждали ново трасе от 25 години. Инвестициите са правени тогава, когато се изграждаше самата инфраструктура“, казва Радослав Цветков, изпълнителен директор на ЕРМ Запад по време на брифинг пред журналисти.

90% от авариите идват от природата

Всяка есен и зима дружеството извършва обходи на мрежата, подменя изолатори, проводници и ремонтира съоръжения, за да намали риска от аварии. Въпреки това 90% от повредите се причиняват от паднали дървета.

„Когато падне дърво, нашите инженери трябва да правят несвойствени за тях действия – да режат, да разчистват, да поправят пътища, за да стигнат до електропроводите. Често им трябват по пет дни, за да освободят достъпа до места като Брезник“, разказва Цветков относно последните проблеми в населеното място.

Често дружеството среща административни пречки. Екипите работят под контрола на общински еколози, за да не бъдат глобени за неправомерна сеч.

„Глобяват ни, ако отрежем дърво, и пак ни глобяват, ако го оставим и то падне върху жиците“.

Общините пък често засаждат дървета и храсти около пътищата, които навлизат в електропроводите и създават нови рискове.

Скъпа превенция, бавна модернизация

За поддръжка на просеките дружеството е заделило 1 млн. лева, а новата двугодишна програма предвижда още 8.5 млн. лв. При дърветата с над 1 диаметър процедурата е различна и по-скъпа, защото се води добив, изискващ нарязване на трупи и извозване от общината.

Просеките (в контекста на електроразпределителните мрежи) са просветлени или почистени участъци от терена под и около електропроводи, които трябва да бъдат освободени от дървета, храсти и растителност, за да:

  • се предотвратят аварии при буря, снеговалеж или паднали дървета;
  • се осигури достъп на екипите до електропроводите за ремонт и поддръжка;
  • се намали рискът от късо съединение или пожар;
  • се спазят изискванията за безопасност и минимално разстояние между растителността и жиците.

Често гнездящите птици също създават проблеми, предизвиквайки къси съединения. 

Проблемите са природни в различни контексти – обледяването на проводниците може да натовари мрежата с до 90 кг лед на метър, а стълбовете буквално „се чупят като солети“. Според Цветков:

“На 1 метър електропровод може да има има 90 кг лед. Стълбовете се чупят като солети”. 

Милиард за ремонт, 117 млн. на година

Инвестиционната програма на ЕРМ Запад възлиза на 117 млн. лв. годишно, от които 81 млн. са за нови присъединявания (69.2%) и 29 млн. лв. (24.79%)– за внедряване на смарт електромери. За поддръжка и техника остават едва 7 млн. лв. (6%)

Експертите от ЕРМ Запад казват, че в момента екипите им работят приоритетно за присъединяване на новите електропреносни мрежи, заради бума на строителството у нас, затова често кадрите и инвестициите им се насочват натам, и не достигат за другите звена. 

Компанията е направила извадка от 2200 електропровода и е открила, че 60 от тях са силно амортизирани. Само ремонтът на тези линии би струвал около 1 милиард лева.

„Във Франция инвестицията в мрежата е 3570 евро на километър, в Испания – 2500, а в България – едва 300 евро. И въпреки това всички тези държави изгасят и се мобилизират“, казва Цветков.

Кадрова криза и неравна конкуренция

Недостигът на кадри е следващият голям риск. Докато средната заплата на работник в енергийното разпределение е около 1800 евро по регулация на КЕВР, в изграждането на ВЕИ същият специалист може да получава до 5000 лв. Цветков коментира проблема с ниското заплащане на кадрите така:

„Няма кой да отсече дърво, няма кой да изправи стълб. Всички се насочиха към строителството на нови мрежи и паркове“. 

Смарт бъдеще с аналогови проблеми

До края на 2025 г. „ЕРМ Запад“ ще завърши внедряването на 1 милион смарт електромера от общо 2.2 млн. планирани до 2030 г. Тези устройства предават информация на всеки 15 минути и помагат на дружеството да следи в реално време товарния профил на клиентите.

„Ние не ги поставяме, за да угодим на потребителите, а за да видим дали някой краде ток. Ако товарният профил не се променя – това е сигнал“, казва Цветков. Въпреки това, той не крие скептицизъм към прекомерните очаквания:

„Не разбирам паниката всеки да има смарт електромер. Ние ги слагаме за нашите нужди, не защото ще променят начина, по който хората пускат пералнята си.“

В момента пикът на ВЕИ производството е между 12 и 16 часа – тогава цената на електроенергията е отрицателна, а домакинствата все още не са адаптирани да потребяват в тези часове.

Европа също плаща цената

Според анализ на Европейската комисия, нуждата от инвестиции в електроразпределителните дружества в ЕС възлиза на 730 млрд. евро.