Преди малко повече от две седмици Ботевградско влезе във фокуса на полицията. В село Новачене ГДБОП проведе специализирана акция срещу две местни групи, за които има данни за лихварство, принуда и сводничество. Трима души бяха задържани.

Случаят предизвика сериозен отзвук около поредната разбита група за незаконно лихварство и отново постави редица въпроси за границата между легалното и незаконното кредитиране в България.

Какво всъщност представлява незаконното лихварство и къде е границата между него и дейността на легалните небанкови кредитори? Къде тогава започва престъплението и какви са рисковете за хората, които попадат в подобни схеми?

Председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) - Николай Цветанов казва за Darik Business Review, че потребителите трябва да могат да разпознават разликата между законната и незаконната практика, защото законното небанково кредитиране се извършва от финансови институции, които осъществяват дейността си в рамките на установен нормативен и регистрационен режим, сключват договори с потребителите, предоставят предвидената в закона информация и подлежат на контрол от компетентните държавни органи.

При незаконното лихварство говорим за лица, които системно предоставят заеми извън установения правен режим, често без договори, при непрозрачни условия и без реалните гаранции, които законодателството предоставя на потребителите. В най-тежките случаи финансовата зависимост е съпроводена и със заплахи, принуда, насилие или неправомерно отнемане на имущество.

Според АОНК нерегламентираното отпускане на кредити и разрастването на лихварство са разширяващ се проблем, на който не се обръща достатъчно внимание в България.

Случаят в Новачене отново поставя темата за хора, които дават пари срещу висока лихва извън регулация. По думи на Цветанов проблемът е сериозен именно защото значителна част от него остава извън официалната статистика и извън обхвата на обичайните механизми за надзор.

"При законно отпуснат кредит съществуват договорни отношения, идентифицируем кредитор, нормативни изисквания и механизми за защита на потребителя. При незаконното кредитиране тези елементи често липсват, а случаи достигат до институциите едва когато финансовият спор вече е прераснал в заплахи, принуда или дори физическо насилие. В последните години станахме свидетели на редица такива прояви", казва Цветанов. 

От Асоциацията казват, че няма надеждна официална статистика, която да позволява да се посочи точният брой на лицата, които използват нерегламентирано кредитиране в България.

"Това е естествено следствие от обстоятелството, че говорим за дейност, която по дефиниция се осъществява извън законовия и отчетния режим", разяснява експертът. 

Николай Цветанов казва, че по-уязвими са лицата, които се намират във финансово затруднение, имат ограничен достъп до традиционно банково финансиране, недостатъчна финансова грамотност или спешна необходимост от средства. Същевременно не би било правилно проблемът да се свързва само с определена социална група. Финансова уязвимост може да възникне в различни житейски ситуации.

Питаме експерта защо човек би предпочел да вземе пари от нелегален кредитор вместо от банка или регистрирана небанкова финансова компания? Само липсата на достъп до банково финансиране ли е причината?

"Причините могат да бъдат различни. В някои случаи става дума за лица с вече съществуваща задлъжнялост или неблагоприятна кредитна история. В други случаи водещи са спешността, липсата на финансова грамотност или заблуждаващото впечатление, че незаконният кредитор предлага „по-лесно“ и „по-бързо“ решение. В трети случаи водещи са обвързаностите и зависимостите в дадени местни общности."

Често нерегламентираното кредитиране се развива именно в среда на близки лични или местни контакти, където липсата на формалности се представя като предимство. На практика обаче тази привидна лекота може да доведе до много по-тежка финансова и лична зависимост.

Един от най-съществените предупредителни сигнали е липсата на прозрачност относно самоличността на кредитора, размера и цената на заема, срока за връщане и последиците при забава. Тоест имаме неяснота по съществени елементи от отношението, които задължително би трябвало да са залегнали в договора.

"Сериозен риск съществува и когато се изисква подписване на празни документи, предоставяне на несъразмерни обезпечения, прехвърляне на имущество или когато условията се променят едностранно след получаването на средствата", добавя той. 

Цветанов казва, че най-важната превантивна мярка е потребителят да установи кой точно му предоставя кредита, дали това лице има право да извършва такава дейност и дали всички условия са ясно посочени в писмен договор. Тази проверка далеч не е трудна – всеки може да провери регистъра на БНБ относно регистрираните финансови институции.

"Обещанието за кредит „без документи и без проверки“ следва да се възприема с особено внимание, а не непременно като предимство. Начинът не рекламиране през групи в социалните мрежи, на хвърчащи листа по спирки и подобни също подсказва, че вероятно става дума за нещо полу-легално в най-добрия случай."

В конкретния случай в Новачене Цветанов казва, че не би искал да коментира конкретно висящо разследване, но е възможно незаконното кредитиране да бъде използвано като инструмент за поставяне на дадено лице в зависимост.

По неговид думи, когато кредитната дейност се извършва извън закона и без институционален контрол, дългът може да бъде използван като средство за натиск, принуда, отнемане на имущество или налагане на определено поведение. Например, когато условията на кредита започната да се променят на база липсата на сключен официален договор.

"Тук е важно терминологично уточнение – небанковите финансови институции в България работят при регистрационен режим, а не при банков лицензионен режим. Когато потребителят сключва договор с регистрирана финансова институция, той разполага с редица нормативно установени гаранции. Кредиторът е идентифицируем, условията по кредита следва да бъдат предоставени по установения ред, договорът подлежи на изискванията на законодателството за потребителския кредит, а потребителят има възможност да търси защита пред компетентните институции и съда."

Експертите казват, че най-сигурната първоначална проверка е в публичния регистър на финансовите институции, поддържан от Българската народна банка. Потребителят следва да провери не само търговското наименование, но и конкретното юридическо лице, което е посочено като кредитор в договора.

"Това е сравнително лесна проверка, която може да предотврати сериозни проблеми. Ако лицето, което предоставя кредита, не може ясно да се идентифицира или отказва да предостави информация за себе си и условията по кредита, това е основание за повишено внимание."

Често в публичното пространство думите „бърз кредит“ и „лихварство“ се използват почти като синоними. Питаме защо това е проблем за легалния сектор?

"Това е проблем, защото заличава разграничението между законна и регулирана икономическа дейност и незаконно кредитиране", казва Цветанов. "Легалният небанков сектор следва е предмет на критичен обществен и регулаторен контрол. Конкретни практики могат и трябва да бъдат обсъждани, а законодателството може да бъде усъвършенствано, когато това е необходимо. Легалният сектор спазва редица европейски и национални изисквания и работи в строга регулаторна рамка, гарантираща правата на потребителите."


"За съжаление използването на понятията „бърз кредит“ и „лихварство“ като синоними внушава, че няма разлика между дружество, което работи открито в рамките на закона и подлежи на регулаторен контрол, и лице, което извършва системно нерегламентирано кредитиране и евентуално използва принуда или заплахи."

По думи на експерта нерегламентираното кредитиране трябва да бъде разпознато като самостоятелен проблем, който изисква координирана институционална реакция. Необходима е проактивност и по-добра координация между МВР, прокуратурата, БНБ, органите за защита на потребителите и останалите компетентни институции. Също така е необходимо да има по-достъпни механизми за подаване на сигнали и последователен анализ на случаите и използваните модели.

"Паралелно с това държавната политика следва да запази и насърчи реалния достъп до законно, прозрачно и регулирано финансиране. Държавата е хубаво да вижда в легалния сектор партньор, с който може да работи както за развитието на бизнес средата, така и в борбата с нелегалното кредитиране", казват от Асоциацията. 

Цветанов допълва, че ако легалните възможности пред регистрираните фирми бъдат ограничавани прекомерно от държавата, съществува риск част от потребителите да бъдат насочени именно към нерегулирания пазар.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !