• Въпреки икономическия растеж, Гърция се бори с наследството на дълговата криза.
  • Близо 1.5 милиона граждани, много от които собственици на малък бизнес, са изключени от банковата система заради стари, необслужвани заеми.
  • Това блокира достъпа им до финансиране и забавя пълното възстановяване на страната.

Когато през 2009 г. гръцката дългова криза удря страната, Джордж - собственик на бижутериен магазин край Атина, се оказва с нов заем за 100 000 евро точно когато оборотът на бизнеса му рязко спада.

С колапса на гръцкия финансов сектор заемът се прехвърля от банка на банка, преди да се озове при компания за управление на вземания, която отхвърля молбата му да плаща на по-достъпни вноски.

Спорът стига до съда, където остава и до днес, заседнал в правна система, затрупана от стотици хиляди подобни дела.

„От 16 години съм с въже на врата. В капан съм“, казва Джордж пред Reuters с молбата да не бъде използвано пълното му име от страх, че това може да усложни положението му.

„Не мога да взема нов заем, за да платя стария, да инвестирам в бизнеса си или дори да получа кредитна карта.“

Много малки бизнеси нямат достъп до кредитиране

Гърция отчита силно възстановяване от кризата през последните години и икономическият ѝ растежът сега надминава средния за ЕС.

Въпреки това, планина от непогасени необслужвани заеми, като този на Джордж, тихомълком възпрепятства пълното възстановяване, защото потенциалните собственици на жилища или фирми не могат да вземат заеми отново, докато старите заеми не бъдат погасени, което може да отнеме години, заявиха осем кредитополучатели и шестима държавни служители и експерти.

В резултат на това 1.5 милиона граждани, почти една четвърт от пълнолетното население, все още са изключени от банковата система – почти половината от тях са собственици на малък бизнес – според данни на правителството и компаниите обслужване на кредити.

Около 75 милиарда евро, почти една трета от БВП на страната, са блокирани поради правни спорове или забавяния в споразуменията от страна на обслужващите компании.

„Една икономика не може да расте устойчиво, ако толкова голяма част от обществото няма достъп до финансиране, инвестиционни инструменти, бизнес заеми или кредитни карти“, казва адвокат Нана Пападогеоргаки, която представлява десетки собственици на малък бизнес.

От местното министерство на правосъдието са заявили пред Reuters, че скорошна реформа на гражданския кодекс и наемането на още 1 000 съдии са съкратили значително времето за обработка.

Според ведомството, сега решаването на делата отнема средно 315 дни, в сравнение с 1200 дни преди две години. Очаква се подобни непогасени заеми да бъдат уредени до 2028 г., се казва още в съобщението.

Но служители и експерти казват, че ще са необходими поне пет години, преди обслужващите компании да уредят заемите.

„Все още има огромни забавяния – не 700 дни, а много повече, в някои случаи може да достигнат до 1000 дни“, казва Пападогеоргаки. Има дела, които ще бъдат разгледани в съдилищата през 2035 г., допълва тя.

Как заемите заседнаха в съдебната система

През 2015 г. Гърция, която беше поставена под натиск от международни кредитори, създаде правна рамка, позволяваща на банките да прехвърлят над 90% от лошите си кредити, или 110 милиарда евро, на специализирани компании за обслужване на кредити.

Пазарът на лоши кредити обаче не започна да функционира в продължение на пет години, отчасти поради административни забавяния. Компаниите, които преструктурират кредити и ликвидират обезпечения с недвижими имоти, станаха мишена на народния гняв на фона на периода на строги икономии.

По-голямата част от кредитополучателите използваха недвижими имоти като обезпечение, предимно основни жилища, защитени от закона. Изправени пред риска да загубят домовете си, мнозина прибягнаха до съдилищата.

„Това е един от най-големите проблеми за бързото уреждане на лоши заеми“, посочва Теони Аламбаси, генерален секретар по частния дълг в министерството на финансите.

Международни институции като МВФ и ЕС, които спасиха Гърция по време на кризата, многократно критикуваха страната за забавянията. В интервю през март служител на МВФ заяви, че са необходими реформи.

Обслужващите компании казват, че системата е виновна.

„Когато дейността на обслужващите компании е силно зависима от съдебни процеси и често непоследователни и противоречиви решения, резултатът е значително засегнат“, според Асоциацията на обслужващите компании за заеми, която включва компании като Do Value и Intrum.

Междувременно собствениците на бизнес изпитват затруднения. „Ще умрем, без никога да изплатим дълговете си“, казва собственик на малък хотел на остров Крит, който взема заем от около 1.2 милиона евро в началото на 2000-те.

„Обслужващата компания ни иска да платим 2 милиона евро през следващите две години. Не можем дори да сменим стар климатик.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !