Все повече семейства в Северна Македония тази година ще останат с празни буркани за зимнина и оскъдна трапеза. Зеленчуците, които доскоро бяха основата на ежедневното меню, днес за мнозина са се превърнали в недостижим лукс, казва местната медия "Денар". 

Ценови шок: Данните говорят сами

Статистиката показва суровата реалност: само за една година цените на зеленчуците в страната са скочили драстично с 63.3%, а на плодовете – с 33.2%. На този фон общият ръст в сектор „Растително земеделско производство“ е достигнал близо 40%.

В същото време храните от животновъдството бележат сравнително умерен ръст от 6.5%. Тази огромна разлика в поскъпването принуждава хората да се откажат от нещо, което от поколения е част от традицията – приготвянето на зимнина.

Гласът на земеделците: Колапс на местното производство

Земеделските производители от Струмишкия регион, който десетилетия наред е хранил страната с домати, пиперки и краставици, са категорични, че проблемът отдавна е излязъл извън контрол. Основната причина, според тях, е сривът на местното производство.



„Нямаме достатъчно местно производство. Реално над 80–90% от зеленчуците, които днес се продават, са внос. А когато сме толкова зависими от вносителите и дистрибуторите, нормално е те да диктуват цените“, разказва земеделец, който сериозно се колебае дали догодина изобщо да засажда.

Той, както и колегите му, изтъква, че без гарантирано изкупуване и стабилни цени, производителите нямат никакъв стимул да инвестират.

Ето и основните им притеснения:

  • Липса на сигурен пазар за произведената стока.
  • Силна зависимост от внос, който подбива цените на местните продукти.
  • Липса на предвидимост и държавна защита.


„Какво да правя със стоката, ако няма кой да я купи? Ако правителството иска наистина да ни върне на нивите, трябва да ни защити със сигурен пласмент“, допълва той.

Празни торби на пазара: Зимнина само за спомен

За средностатистическото македонско семейство тази есен приготвянето на зимнина ще бъде почти невъзможна мисия. Купувачите по пазарите само гледат етикетите с цените, свиват рамене и често си тръгват с празни торби.

„Миналата година направих десетина буркана айвар, поне за децата да има. А тази година? Нищо. С тези цени дори за салата не можеш да купиш, камо ли за зимнина“, споделя жителка на Скопие, докато претегля на кантара само три чушки.

Нейният случай далеч не е единичен. Икономистите предупреждават, че този ценови ръст не е само удар върху домакинските бюджети, а представлява сериозен риск за цялата икономика.

Икономически последици и липса на стратегия

Експертите са на мнение, че скъпата храна предизвиква верижна реакция във всички останали сектори. Според университетски преподавател по икономика, потреблението се преструктурира – хората се отказват от други стоки и услуги, за да покрият разходите си за храна, което води до спад на общата икономическа активност.


„Държавата трябва спешно да изработи дългосрочна стратегия – не с временни субсидии, а с инвестиции в напоителни системи, логистика и модерен начин на изкупуване“, обяснява професорът. „Без това ще останем държава, която не може сама да се изхрани.“


Така остава висяща дилемата дали тази есен в македонските мазета ще има туршия и айвар, или зимнината ще остане само скъп спомен. Картината на празните сергии и хората, които се прибират с два домата и няколко краставици, говори сама за себе си, а решение на проблема не се вижда – нито на пазара, нито в държавните политики.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !