България е на прага на третия месец от въвеждането на еврото. 

В студиото на Дарик радио Добромир Иванов в последните му седмици като изпълнителен директор на Българска предприемаческа асоциация (BESCO), очерта картина, която е по-малко емоционална и повече структурна.

Според него голяма част от шума около еврото е бил политически произведен, провокиращ емоциите на обществото. Темата е служила като мобилизационен инструмент в момент, когато други обществени страхове – пандемията или първоначалният шок от войната в Украйна – са започнали да избледняват.

"Вече сме част от еврозоната и светът не свърши", каза Добромир Иванов. 

По негови думи подобни страхове е имало и около присъединяването ни към Шенген и страховете около бежанската криза. 

"Спомяням си, когато искахме да въведем сините карти и гласуването на тези промени бяха в псоледния ден в един от парламентите. Мисля, че беше 44-тото последно редовно народно събрание. Костадинов казваше, че едва ли не на границата стоят стотици програмисти, които ще ни залеят и ще оставят всеки българин без работа, което не се случи", каза той. "Искам да видя политици, които да карат хората да мечтаят колко по-добро място може да бъде България, а не като ги плашат."

Демографията и „следващата истерия“

Добромир Иванов припомни, че с настоящата демография България не може да се справи без външни кадри. 50 000 души повече се пенсионират, отколкото влизат на пазара на труда.

По негови думи хората от бившите съветски републики приличат доста на нас, затова българите нямат чак толкова голям проблем с тях, за разлика от тези от по-далечните страни на Близкия Изток. 

"В част от секторите, затова, че имаме конкурентни данъци, все още можем да конкурираме заплатите в Западна Европа", каза той. 

Инвестициите: пропуснатият момент

Иванов каза, че в аутсорсинга все още има много предимства, но в един момент българските компании трябва да започнат да правят и собствени продукти. Българските компании, които имат собствени продукти могат да правят много повече пари за икономиката ни. 

"Аутсорсинга има предимства до един момент, в който можеш да научиш някакви хора как се прави, той те поставя на глобалната карта, вкарваш ноу-хау и от други държави. 

Експертът даде като пример и аутомотив сектора, в който у нас се произвеждат компоненти, но в един момент това трябва да премине и към асемблиране на цели автомобили на по-висока стойност. 

"Този сектор трябва да излезе от "просто хора, които правят кабели", а да се прави нещо по-цялостно", добави той. 

Производствени мощности в автомобилния сектор вече се затварят в Северозападна България. Наскоро затвори завода за автомобилни кабели във Враца на „МД Електроник“.

Иванов каза, че това не е изолиран случай, а част от по-широка тенденция, защото същата съдба има и завода в Мездра в сходна индустрия. 

Той разказа, че още, когато бюджета не успя да мине, много инвеститори са заявили, че искат да напуснат България, Основната причина е несигурността, която държавата създава и постоянното сменяне на правителства. 

"Един завод не се мести лесно, но знаеш, че следващата ти инвестиция няма да е тук. Решаваш да отвориш в Полша или Румъния и след това местиш производството там", добави той. 

Иванов каза, че все пак има компании като EnduroSat, които ни поставят на каратата, но все пак това не означава, че автоматично ще потекат пари. 

"Работи се по това Доброславци да стана глобален космически център. Това би поставило България в ключова позиция в аерокосмическата индустрия", каза той. 

Иванов каза, че е важно кои са хората в Министерството на иновациите в момента, които трябва експертно да завършат този проект. 

Пазарът на имоти: кешовият феномен

Един от най-интересните странични ефекти на очакваното въвеждане на еврото беше рязкото увеличаване на сделки с имоти, финансирани изцяло с кеш. Според Иванов до 70% от сделките в София между 2021 и 2024 г. са били без ипотечно финансиране – необичайно висок дял за европейски пазар.

"2025 г. сигурно беше 90%. В България е забранено да се плаща кеш над 10 хил. лв. Ние сме далеч от средните цени за Източна Европа. Това има още накъде да лети", добави той. 

Очакването за край на големите кешови разплащания изтласка значителен ресурс към недвижимите имоти. Това изкуствено ускори ръста на цените. Въпреки това, аргументът, че българският пазар все още е под средните нива в Източна Европа, остава валиден.

Въпросът не е дали цените ще растат, а с какво темпо и на каква база – спекулативна или фундаментална.

Крипто, злато и „токсичната надежда“

Глобалният военен конфликт в Близкия изток и напрежението около Иран отново изостриха волатилността на пазарите. Златото, енергийните суровини и криптовалутите реагират на всяко геополитическо сътресение.

Иванов предупреждава за нещо по-дълбоко – ценностния проблем. Идеята, че човек може „да хване тренда“ и бързо да забогатее от крипто, отбранителни акции или злато, е токсична.

Пазарите са професионално занимание. За масовия инвеститор разумната стратегия остава диверсификация и дългосрочност, а не спекулативна еуфория.

"Това е пълен ден работа, гадна работа. Не е нещо, което правиш просто ей така", каза той. 

Исторически отбранителната индустрия е двигател на иновациите – в САЩ, Израел, Южна Корея. Европа сега наваксва. Това вероятно ще бъде структурен тренд за десетилетие, но достъпът до най-ранните и най-печеливши етапи остава привилегия на големи фондове и институционални играчи.

"Компаниите в иновациите и отбраната ще продължават да растат. Европа ще инвестира в това нещо. Светът в момента  етакъв, Отбраната исторически е била двигател на иновациите в Ирзаел и САЩ, а сега и в Европа. Човек трябва да инвестира, но не целта му да бъде това да стане богат", добави той, 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google