Държавната пощенска служба на Дания PostNord ще спре да доставя писма в края на 2025 г., изтъквайки като причина 90% спад в обемите на писмата от началото на века.

Решението ще сложи край на период от 400 години, в който службата разнасяше писма. 1 500-те пощенски кутии в Дания ще започнат да изчезват от началото на юни.

Транспортният министър Томас Даниелсон увери датчаните, че ще могат да продължат да изпращат и получават писма, тъй като "има свободен пазар за писма и колети".

Пощенски служби в цяла Европа отчитат спад в обема на писмата. Германската Deutsche Post обяви тази седмица, че ще закрие 8 000 работни места по един "социално отговорен начин". Тя има 187 000 служители, а представители на персонала обявиха, че се опасяват от още съкращения.

Дания предлагаше универсална пощенска услуга в продължение на 400 години до края на 2023 г., но с навлизането на цифровите пощенски услуги, използването на писма падна драстично.

От PostNord казват, че ще пренасочат фокуса си към доставките на колети и че платените средства за пощенски марки през 2024 г. ще бъдат възстановени за ограничен период през 2026 г. Общо 1 500 от 4 600 служители са застрашени от загуба на работата си.

"Това е един супер тъжен ден. Не само за нашия отдел, но и за 1 500-те души, които са изправени пред несигурно бъдеще," казва пред датската телевизия DR служителят Андерс Раун Микелсен.

Дания е една от най-дигитализираните страни в света, в която има електронно приложение почти за всичко. Малко хора ползват кеш, а датчаните дори носят шофьорските си книжки и здравни картони в своите смартфони.

Банкови извлечения, сметки и кореспонденцията от местните власти се изпращат по електронен път. Обществените услуги изпращат съобщения чрез приложението Digital Post или други платформи, а от PostNord казват, че пазарът на писма вече не е печеливш.

Броят на писмата е паднал от 1.4 млрд. в началото на века до 110 млн. през миналата година.

Решението на PostNord ще засегне най-сериозно възрастните хора. Въпреки че 95% от датчаните използват цифровата комуникация, около 271 000 души все още разчитат на физическата поща.

"Има много хора, които зависят от редовното доставяне на писма. Те са свързани с час за преглед при лекар, ваксинации и решения във връзка с домашни грижи," казва пред датската телевизия TV2 Марлене Кордес от организацията Aeldre Sagen.

PostNord имаше финансови проблеми години наред, а миналата година отчете дефицит.

Датският народен представител Пеле Драгстед обвини приватизацията за решението за спиране на писмата и заяви, че този ход ще постави в неравностойно положение хората, които живеят в отдалечени райони.

Приемането на нов Закон за пощите през 2024 г. отвори пазара на писма за конкуренция от страна на частни компании и пощата вече не е освободена от ДДС, което доведе до по-високи пощенски разходи.

"Когато едно писмо струва 29 датски крони (4.20 долара), ще има по-малко писма," заяви управляващият директор на PostNord Ким Педерсен пред местни медии.

Според него, датчаните ползват все повече цифрови услуги, а понижението в обемите на писмата е станало толкова силно изразено, че е отчетен спад от 30% само през последната година.

PostNord развива дейност и в Швеция. Компанията е 40% датска и 60% шведска собственост.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google