• Бумът на инвестициите в изкуствен интелект (AI) крие сериозни рискове от финансов срив, предупреждава Банката за международни разплащания (БМР) в последния си годишен доклад.
  • Според институцията, известна като „централната банка на централните банки“, огромните разходи в сектора създават уязвимости, които могат да разпространят бъдещи шокове в цялата икономика.

В най-новия си годишен икономически доклад Банката за международни разплащания (БМР), известна като централната банка на централните банки, предупреди, че огромните разходи за изкуствен интелект (AI) натрупват финансови уязвимости, които биха могли да усилят всеки бъдещ шок и да се разпространят от пазарите в по-широката икономика.

При представянето на доклада генералният мениджър на БМР Пабло Ернандес де Кос заяви, че посланието е за „спешност“, като политиците са призовани да действат, преди евентуално обръщане на тенденцията да направи всяка корекция по-болезнена.

В основата на предупреждението е мащабът на разходите - въпреки огромните инвестиции, които подкрепиха глобалния растеж през последната година.

Петте най-големи технологичните гиганти, надпреварващи се да изградят инфраструктура с изкуствен интелект, са на път да отделят над 1 трилион долара (878 милиарда евро) за инвестиции, свързани с изкуствен интелект, през 2025 и 2026 г. – темпо, което изпреварва печалбите и свободния им паричен поток и принуждава някои да вземат големи заеми, за да се справят.

Отзвук от минали мании

Докладът съпоставя днешния бум на изкуствения интелект с дълга историческа линия - от манията по каналите през 30-те години на 19-ти век и железопътната мания на Великобритания през 40-те години на 19-и век до електрификацията през 20-те години на 20-и век и дотком балона.

Всяка от тях е започнала с истински технологичен пробив, който е привлякъл повече капитал, отколкото търговските печалби биха могли да оправдаят, отбелязва БМР, като всеки епизод е завършвал „с евентуално обръщане на посоката на инвестициите, предизвиквайки рецесии в цялата икономика“.

Опасността се утежнява от високите оценки на акциите и непрозрачното финансиране.

БМР подчертава разпространението на „кръговото финансиране“, при което производителите на чипове и облачните гиганти придобиват дялово участие в лаборатории за изкуствен интелект, които след това се ангажират да купуват техните чипове и изчислителна мощност, като по този начин ефективно рециклират парите обратно към първоначалните инвеститори като приход.

Голяма част от финансирането сега преминава през хедж фондове и инструменти за частно кредитиране, които са подложени на по-лек контрол от банките.

Според Джан Тао, главен представител на БМР за Азия и Тихия океан, тази зависимост от небанкови канали означава, че спадът при AI може да се превърне в по-рязък и по-бърз срив от традиционната банкова криза.

Скритите разходи на центровете за данни

Отвъд финансовите пазари, критиците твърдят, че истинската цена на изграждането на изкуствен интелект се прикрива.

Основна грижа, разгледана от Wall Street Journal, е как технологичните гиганти отчитат своите центрове за данни.

Като приемат, че скъпото оборудване в тях ще остане полезно за по-дълго време, фирмите могат да разпределят разходите му за повече години, намалявайки амортизацията, начислявана върху печалбите във всеки даден период, и правейки така, че печалбите да изглеждат по-благоприятни.

Специализираните чипове в основата на тези съоръжения обаче може да остареят много по-бързо, отколкото предполагат тези удължени графици, оставяйки разлика между отчетените печалби и икономическата реалност, както и по-уязвим баланс, отколкото изглежда, в случай на разочароващо търсене или значителна нужда от подмяна на хардуер.

Икономистът от Колумбийския университет Стийн Ван Нийвербург изчислява, че изграждането на такива центрове може да струва около 8 трилиона долара (7 трилиона евро) през следващите шест години, финансирани отчасти чрез извънбалансовите споразумения, посочени от БМР.

Разходите също така вече не са ограничени до корпоративните сметки.

Някои икономисти сега предупреждават за така наречената „трета вълна“ на инфлация, след пандемията и митата, този път предизвикана от развитието на изкуствения интелект. Тъй като производителите на чипове дават приоритет на високомаржовите части за сървъри с изкуствен интелект, произтичащият от това натиск върху паметта и съхранението на данни се е отразил и върху потребителската електроника.

Apple, например, повиши цените на своите MacBook, iPad и други устройства миналата седмица, изтъквайки като причина „изключителен скок в търсенето на памет и съхранение на данни“ и заявявайки, че „никога не е виждала толкова голямо и бързо увеличение на цената на компонентите“.

Акциите на компанията паднаха с около 6%, записвайки най-лошия си ден от повече от година, като Microsoft, Nintendo и Sony също предприеха подобни действия.

Освен скритите разходи и инфлационния натиск, напрежението може да се разпространи най-много и върху суровата енергия.

Goldman Sachs очаква центровете за данни да съставлява близо половината от растежа на търсенето на електроенергия в САЩ до 2030 г., като се прогнозира, че цените на електроенергията за потребители ще се покачват с около 6% годишно през 2026 г. и 2027 г.

Самата БМР отбелязва, че гладът на разрастващия се сектор за електроенергия вече оказва натиск върху цените и производствените разходи, с потенциални последици за инфлацията, въпреки че подчертава, както и много икономисти, че изкуственият интелект все още може да се окаже дезинфлационен, ако обещаните от него печалби в производителността в крайна сметка бъдат постигнати.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !