Проектът на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. публикува Министерството на финансите.

Това е първият бюджет на държавата в евро, предвид въвеждането на единната валута у нас на 1 януари 2026 г. 

Според проекта, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е заложено на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2026 г., като същото равнище се запазва и за 2027, и за 2028 г., посочва БТА.

В държавния бюджет, с включен проект на Висшия съдебен съвет, са заложени приходи, помощи и дарения по КФП в размер на 31.2 млрд. евро, а разходите и трансферите (нето) се очаква да възлизат на съответно 17.6 млрд. евро и 16.2 млрд. евро. 

Очаква се брутният вътрешен продукт за 2026 година да достигне 120.1 млрд. евро, а ръстът да възлезе на 2.7 на сто.

При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да достигнат 42.8% от БВП през 2026 г. и 40.5% през 2027 и 2028 година.

Повишението спрямо прогнозното ниво от 39.6% за 2025 г. се дължи основно на новите приходни мерки и на ефекта от приети през 2025 г. политики, които не са се проявили в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г. по реда на Закона за държавния дълг, е 10.4 млрд. евро, в това число заем в размер до 3.261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа  (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост".  

Държавен дълг и фискален резерв

В периода 2026–2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно:

  • 37.6 млрд. евро (31.3% от БВП) през 2026 г.,
  • 43.5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г.,
  • 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен на 2.4 млрд. евро.

Социална и осигурителна политика

От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620.20 евро, а максималният осигурителен доход се увеличава на 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.

Основните социални политики за периода са:

  • Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620.20 евро;
  • Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460.17 евро за целия период до 2028 г. включително;
  • Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460.17 евро за целия период до 2028 г. включително;
  • Размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53г от КСО се повишава от 50 на сто на 75 на сто;
  • Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. "швейцарско правило“;
  • Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;
  • Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
  • Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:

  • Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  • Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
  • Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
  • Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
  • Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ) с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
  • Запазване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;
  • Въвеждане на по-благоприятен режим за амортизация на електрически автомобили.

Фискални цели и европейски изисквания

Параметрите на бюджетната рамка са съобразени с реформираната европейска рамка за икономическо управление, включително с фискалните правила, ограниченията и дерогациите, които предстои да бъдат транспонирани в националното законодателство.

Бюджетните политики са в съответствие с приоритетите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025–2029 г., насочени към балансирана фискална политика, финансова стабилност и въвеждането на еврото като официална валута от 1 януари 2026 г., се посочва в доклада на министъра на финансите Теменужка Петкова.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !