Вятърната енергия се утвърждава като един от основните стълбове в електроенергийния микс на Европа, като вече осигурява около една пета от общото потребление на електричество на континента. Прогнозите са до 2050 г. нейният дял да достигне 50 на сто. Това посочват от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) по повод Световния ден на вятъра, който се отбелязва на 15 юни.

Глобалната инициатива стартира през 2007 г. по идея на Европейската вятърна асоциация и цели да популяризира предимствата на този чист енергиен източник.

Вятърната енергия в Европа: Настояще и бъдеще

Според данните на БГВЕА, в Европа функционират над 110 000 вятърни турбини, което превръща вятърната енергия във втория по значение източник на електроенергия след ядрената. През 2025 г. е постигнат исторически момент за Европейския съюз – за първи път производството на ток от вятърни и слънчеви централи надхвърля това от всички изкопаеми горива, взети заедно. В същата година вятърната енергия самостоятелно изпреварва природния газ като източник на електроенергия.

Икономически принос и заетост

Освен екологично решение, вятърната индустрия има и огромен икономически принос. В европейски мащаб секторът осигурява заетост на 442 800 души, от които 210 700 са преки, а 232 100 – непреки работни места. Очакванията са този брой да нарасне значително:

До 2030 г. се очаква броят им да достигне 607 000 служители (288 000 преки и 319 000 непреки), затвърждавайки ролята на индустрията като ключов работодател, посочват от БГВЕА.

През 2025 г. е отчетен и световен рекорд с новоинсталирани 165 GW вятърни мощности, което представлява 40% годишен ръст спрямо 2024 г. Успоредно с това, разходите за производство на вятърна електроенергия са намалели с около 70% през последните 15 години.

Ситуацията в България

Развитието на сектора в България започва през 2004 г., сочат данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Към момента в страната функционират 320 вятърни турбини. От асоциацията подчертават, че всички съоръжения и прилежащата им инфраструктура заемат реална площ от едва 2 квадратни километра. Това се равнява на 0,0018% от територията на страната – площ, съизмерима с Южния парк в София.

Ключови факти за сектора в България:

  • Заетост: Секторът на възобновяемата енергия осигурява работа на близо 8 000 души.
  • Инвестиции: Вложенията във вятърна енергия допринасят за развитието на местната инфраструктура.
  • Икономика: Стимулира се регионалната икономика и се осигурява стабилна и достъпна електроенергия за бизнеса и домакинствата.

По повод Световния ден на вятъра, БГВЕА призовава за разработване на дългосрочна стратегия и последователни политики за развитие на сектора. От организацията напомнят, че вятърът е местен енергиен ресурс, който не зависи от международните пазари и геополитическите сътресения, и може да допринесе за по-висока енергийна сигурност и устойчивост на българската икономика.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !