Никой не би искал да работи без заплата, или още по-лошо - да се налага да плаща, за да се преструва, че работи.

Въпреки това, да плащаш на компании, за да се преструваш, че работиш за тях, се превръща в популярна практика сред младите безработни в Китай. Това пък доведе до нарастващ брой компании, които предоставят тази услуга.

Всичко това се случва на фона на слабото представяне на икономиката и пазара на труда в Китай. Безработицата сред китайските младежи остава упорито висока, над 14%.

Тъй намирането на истинска работа е все по-трудно, някои млади хора предпочитат да плащат, за да посещават офис, отколкото просто да си стоят вкъщи.

30-годишният Шуй Джоу е имал бизнес с храни, който фалира през 2024 г. През април тази година той започнал да плаща 30 юана (4.20 долара) на ден, за да посещава импровизиран офис, управляван от компания, на име Pretend To Work Company, в град Дунгуан, на 114 км северно от Хонконг.

Там той се присъединява към петима „колеги“, които правят същото.

„Чувствам се много щастлив“, казва Джоу. „Все едно работим заедно като група.“

Такива „офиси“ вече се появяват в големи градове в Китай, включително Шънджън, Шанхай, Нанкин, Ухан, Чънду и Кунмин. По-често те изглеждат като напълно функционални офиси и са оборудвани с компютри, достъп до интернет, конферентни зали и чайни.

И вместо просто да седят, посещаващите ги могат да използват компютрите, за да търсят работа или да се опитат да стартират собствен бизнес. Понякога дневната такса, която обикновено възлиза на между 30 и 50 юана, включва обяд, закуски и напитки.

Д-р Крисчън Яо, старши преподавател в Училището по мениджмънт към Университета Виктория в Уелингтън в Нова Зеландия, е експерт по китайската икономика.

„Феноменът хора да се преструват, че работят, е много често срещан сега“, казва той. „Поради икономическата трансформация и несъответствието между образованието и пазара на труда, младите хора се нуждаят от тези места, за да обмислят следващите си стъпки или да работят някаква временна работа като преход.“

„Мнимите офиси са едно от преходните решения.“

Джоу попада на компанията Pretend To Work, в социалната медия Xiaohongshu. Той казва, че смятал, че офис средата ще подобри самодисциплината му. Вече е там повече от три месеца.

Джоу изпратил снимки от офиса на родителите си и казва, че след това те се чувстват много по-спокойни относно това, че няма работа.

Въпреки че посетителите могат да идват и да си тръгват, когато пожелаят, Джоу обикновено пристига в офиса между 8:00 и 9:00 часа. Понякога не си тръгва до 23:00 часа, едва след като управителят на компанията си тръгне.

Той допълва, че с другите хора там сега са като приятели. Казва, че когато някой е зает и търси работа, работи усилено, но когато има свободно време, си бъбри с другите, шегува се и играе игри. И често вечерят заедно след работа.

Джоу казва, че харесва този вид тийм билдинг и че е много по-щастлив, отколкото преди да се присъедини.

По-рано през година Сяовен Танг наема работно място в компания за мнима заетост в Шанхай за един месец. 23-годишната жена е завършила университет миналата година и все още не намира работа на пълен работен ден.

В нейния университет има неписано правило, че студентите трябва да подпишат трудов договор или да предоставят доказателство за стаж в рамките на една година след дипломирането. В противен случай няма да получат диплома.

Тя изпраща снимки от офиса в университета като доказателство за стажа си. В действителност тя плащаше дневна такса и седи в офиса, където пише онлайн романи, за да припечелва малко джобни пари.

„Ако ще се преструвате, просто се преструвайте докрай“, казва Танг.

Д-р Бяо Сян, директор на Института за социална антропология „Макс Планк“ в Германия, казва, че тенденцията в Китай да се преструват, че работят, произтича от „чувство за фрустрация и безсилие“ относно на липсата на възможности за работа.

„Да се преструват, че работят, е черупка, която младите хора намират за себе си, като по този начин се дистанцират леко от масовото общество и си дават малко пространство.“

Собственикът на компанията Pretend To Work в град Дунгуан е 30-годишният Фейю (псевдоним). „Това, което продавам, не е работно място, а достойнството да не съм безполезен човек“, казва той.

Самият той е бил безработен в миналото, след като предишен бизнес за търговия на дребно, който е притежавал, е фалирал по време на пандемията от COVID-19. „Бях много депресиран и имах саморазрушителни мисли“, спомня си той. „Искаш да обърнеш хода на нещата, но си безсилен.“

През април тази година той започва да рекламира „Pretend To Work“ и в рамките на месец всички работни места са заети. Потенциалните нови служители вече трябва да кандидатстват.

Фейю казва, че 40% от клиентите са завършили наскоро университет и идват да се снимат, за да докажат, че са на стаж пред бившите си преподаватели. Малък брой от тях пък идват, за да се справят с натиска от страна на родителите си.

Останалите 60% са фрийлансъри, много от които са дигитални номади, включително работещи за големи компании за електронна търговия и автори в киберпространството. Средната възраст е около 30 години, като най-младият е на 25 г.

Фейю казва, че се съмнява, че в дългосрочен план бизнесът ще остане печеливш. Вместо това той предпочита да гледа на него по-скоро като на социален експеримент.

„Бизнесът използва лъжи, за да поддържа уважение, но позволява на някои хора да открият истината“, казва той. „Ако единствено помагаме на потребителите да подобряват актьорските си умения, ние сме съучастници в измама.“

„Този социален експеримент може наистина да реализира потенциала си единствено като им помогнем да трансформират мнимото си работно място в реална отправна точка.“

Джоу сега прекарва по-голямата част от времето си в подобряване на уменията си за работа с изкуствен интелект (AI). Той е забелязал, че някои компании изискват владеене на инструменти с изкуствен интелект при набирането на персонал. Затова смята, че придобиването на такива умения за работа с изкуствен интелект „ще улесни“ намирането на работа на пълен работен ден.