Документалната поредица на BBC „Чудесата на България“ ни отвежда в Созопол – оживен морски град, където на броени метри под водата се разкриват невероятни антики от древността.

Разположен на скалист полуостров, старият град на Созопол прилича на гнездо от камък и дърво. Здрави фамилни къщи, реставрирани крепостни стени и обветрени скали създават усещане за укрепено селище. Но откъм запад, към малкия остров Свети Кирик, Созопол протяга гостоприемни ръце, обграждайки естественото си пристанище – безопасен подслон за моряци по капризното Черноморие.

Днес Созопол е един от най-популярните морски курорти в България, с широки пясъчни плажове и средновековни църкви. Но именно това пристанище е привлякло древните гърци тук преди повече от 2500 години. Съвременното име идва от гръцкото „град на спасението“, но през I хил. пр.н.е. той е бил известен като Аполония Понтика – в чест на бога на слънцето Аполон. Селището процъфтява, издигайки внушителен храм и 13-метрова бронзова статуя на Аполон – втората по големина в Древна Гърция след Колоса от Родос.

Исторически и културен център

Историчката и телевизионна водеща Бетани Хюз, автор на множество документални филми, разказва за стратегическото значение на Созопол. Дори днес Черно море може да бъде опасно за навигация, отбелязва археологът Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в града пред BBC. Създадено от гръцки колонисти, пристанището на Аполония било първото сигурно убежище между Босфора и Балканите.

Разкопките около остров Свети Кирик разкриват хиляди фрагменти от съдове – от обикновени делви до изящно изрисувани чаши – безценен източник за търговията, културата и всекидневието на древния град. В замяна на жито, сол, дървесина и мед, гърците донасяли вино, зехтин и луксозни стоки – включително стъклена флаконка с парфюм от римския период, открита почти непокътната.

Жива гръцка нишка в българския пейзаж

BBC казва, че Аполония Понтика е основана от гърци от Милет (днес в Западна Турция) през 610 г. пр.н.е. Те са били пионери в огромно движение на хора и идеи, процес, описан от някои като „гръцка колонизация“, който е продължил от VIII до VI век пр.н.е. и е довел до десетки, ако не и стотици селища, създадени около Средиземно море и Черно море – чак до Южна Испания на запад и до Грузия на изток.

Аполония Понтика е била една от първите подобни колонии на Черно море. Безопасността на пристанището ѝ е изиграла централна роля в превръщането на морето, някога известно на гърците като Понтос Аксеинос, или „Негостоприемното море“, в Понтос Евксинос, или „Гостоприемно“. Но гърците не са пристигнали в пуста земя. Тази част на света е била дом на траките, мощна и уверена цивилизация. А търговията между местното население и гръцките заселници е била в основата на растежа и просперитета на града: в замяна на зърно, сол, дървен материал и медна руда от местните мини, гърците са донасяли търсени продукти от Средиземноморието, по-специално зехтин и вино. По време на разкопките местни археолози дори са открили стъклена бутилка от парфюм. 

Влиянието на Средиземноморието продължава да се усеща в калдъръмените улички и крайбрежните таверни. Днес в Созопол можете да опитате балканско-гръцка кухня – тарама, миди, саганаки и разбира се, класическата „гръцка“ салата, казва Бетани Хюз.

Забележително е, че заедно с други рибарски селища в Черно море, чийто произход води началото си от гръцки колонии, Созопол остава предимно гръцкоговорящ до началото на XX век, докато размяната на населението на Балканите не доведе до това повечето етнически гърци от града да изоставят домовете си и да се преместят в самата Гърция.

"Всички се гордеем с рода си. Това, което ни обединява, е, че сме от древна Аполония", казва Аспасия Порожанова.
Някои обаче останаха, както потвърди Аспасия Порожанова, когато седнах с нея пред клуба на Рибарската асоциация. Докато слънцето залязва над пристанището, Порожанова се старае да посочи, че всички созополчани са горди българи, но че малък брой семейства също така решително пазят гръцкото си наследство.

„Трудно е да се отговори на въпроса „Кои сме ние?“ или „От колко време сме тук?“ Но всички се гордеем с рода си. Това, което ни обединява, е, че сме от древна Аполония.“

Порожанова споделя малкото си име с прословутата наложница на Перикъл, великия древен атински водач.

„Кръстена съм на баба си“, обяснява тя, „както и тя е била кръстена на нея, а внучката ми е кръстена на мен. Така предаваме имената си в семейството.“ За мое очарование, тя и приятелите ѝ споделят няколко думи на созополитски гръцки, уникален диалект, който повечето гърци трудно биха разбрали.

Културното наследство в чинията и в езика

Времето ми с Порожанова завършва със сладка нотка. Изпразнените чаши с узо са избутани настрани, за да направят място за поднос, отрупан с дамга, специален вид пържен сладкиш, приготвен по тайна рецепта, който не се среща никъде извън стария град на Созопол. Вкусен символ на богатия културен микс на града, трайния му характер и космополитното му наследство.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google