Барбекюто е традиция на 4 юли в САЩ. Ето историята му

Може би пишете „барбекю“ или просто „BBQ“.

Може би предпочитате хубаво изпечен бургер пред пушена пържола и сладък сос вместо сос с оцетен привкус.

Без значение как го обичате или как го пишете, барбекюто, както го познаваме, има един и същ произход, датиращ от времената, в които европейците все още не са стъпили в Америка.

Технически, начинът за готвене на открит огън вероятно съществува откакто човекът е открил огъня. Но именно ранната среща между испанските завоеватели и коренните народи на Карибите носи в Америка думата „барбекю“.

Историята на брънча: Как махмурлукът създаде най-обичаното хранене през уикенда

Откъде идва думата „барбекю“?

Думата „барбекю“ идва от Карибите, където живеели таиносите — коренното население на островите, унищожено до голяма степен от испанските конквистадори през XV век, според списание Smithsonian.

Смята се, че думата произлиза от barabicu, която означавала дървена рамка, на която се готви над огън. Когато испанците и португалците видели коренното население да приготвя месо по този начин, те взели barabicu и го превърнали в barbacoa, според Мериам Уебстър.

Испанският изследовател Гонсало Фернандес де Овиедо е първият, който използва думата barbacoa в печат през 1526 г., за да опише метода на готвене на таиносите.

Историческите изображения показват, че дървената рамка, използвана от таиносите, обикновено е представлявала четири дървени кола, на които са били вързани допълнителни греди — „буквално като скара или решетка“, обяснява Мишел Льо Февр, куратор по археология във Флорида Музей на естествената история.

Най-добрите видове палачинки по света

Кои са били таиносите?

„Тайносите са били важна група хора, които са били на първата линия при идването на европейците,“ казва Льо Февр.

„От археологическа и етноисторическа гледна точка, те се считат за върха на коренните общества в Карибите. Тогава те са имали социална структура, лидери, сложни роднински системи, но също и голямо разнообразие по островите, където са живели. И не е изненада, че са се наслаждавали на много вкусна храна.“

Тази храна включвала разнообразие от животни, като хутия (род гризачи, подобни на катерици), риба, птици, игуани и змии, които са се обелвали, връзвали и слагали над огъня. Според Льо Февр:

„Имаме много описания, които ни карат да вярваме, че тяхната версия на барбекюто е била доста вкусна.“

Как се е развила традицията?

Барбекюто не е било само метод на таиносите. Те произлизат от народа арауак, който постепенно се е разселвал от Венецуела през Антилските острови от около 400 г. пр.н.е. и миграциите им продължават хилядолетия.

„Знаем, че подобно печене е ставало и на други места,“ казва Льо Февр. Тези миграции означават споделяне на традиции, като други коренни общности също са имали свои варианти на барбекю.

„Може би животните, които са яли, са били различни, когато са се местили от едно място на друго,“ обяснява тя.

Барбекюто днес

Кулинарията на барбекюто се е променяла многократно, регион по регион, и се превърна в американска традиция, особено по време на летни празници, като Деня на паметта, Четвърти юли и Деня на труда.

Испанците разпространяват думата и метода, които се трансформират с времето, според Александра Стронг от Националния музей на американските индианци. Тя е от таиноски произход и е главен готвач в музея.

„Съществуват и други известни версии на барбекюто като в Ямайка, Корея и Австралия, но САЩ са уникални с разнообразието от стилове на барбекю, благодарение на имигрантите и различните региони.“

Например, във Южна Каролина френски и германски имигранти са донесли горчицата. В Мемфис близостта до река Мисисипи е дала достъп до меласа, която придава сладък вкус на доматените сосове.

Американска храна: 20-те най-велики ястия

Защо барбекюто е важно днес?

Днес „барбекю“ се използва и като съществително, и като глагол — да опишеш готвенето на скара или събиране с приятели за традиционни хотдогове и бургери.

Стронг казва, че е важно да знаем историята на тази кухня.

„Когато знаеш историята на храната, която ще ядеш или сервираш, това я прави по-интересна за гостите. Като таино, като карибка, ние винаги сме се хранили заедно с истории. Историите правят храната още по-вкусна, защото осъзнаваш колко много усилия и ръце са вложени в приготвянето й.“

И това е особено важно за празници като Четвърти юли, казва Льо Февр.