• Според председателя на Сдружението на шафранопроизводителите в България Антонио Бонев, българският шафран се нарежда сред трите най-качествени в света, което е потвърдено от лабораторни изследвания.
  • По време на Международния кулинарен гурме фест 2026 във Варна той и съпругата му Румяна Георгиева представиха разнообразие от продукти с ценната билка и коментираха предизвикателствата пред сектора, свързани с изцяло ръчния труд и нуждата от държавна подкрепа.

Българският шафран е сред трите най-добри в света по качества. Това твърди председателят на Сдружението на шафранопроизводителите в България Антонио Бонев. Организацията обединява около 50 производители на шафран от цялата страна.

Заедно със съпругата си Румяна Георгиева той представи продукти от това ценно растение в рамките на Международния кулинарен гурме фест 2026, провел се през уикенда във Варна. 

Pixabay

Качества, подплатени в лабораторни изследвания

Твърдението за качествата на българския шафран са подплатени с лабораторни изследвания, подчертава Бонев пред БТА. По думите му проучванията по темата са правени както у нас, така и в чужбина.

Експертът изтъкна, че ценната билка се влага в много продукти. В рамките на гурме феста гостите можеха да опитат козметични продукти, био ябълков оцет, вино и специална лимонада. Представен беше и най-новият крем на основата на пчелен мед с шафран.

Шафранът съдържа изключително ценни вещества, може да допринесе цялостно за човешкото здраве, той е и изключителен адаптоген, каза още Бонев.

Той изради надежда, че новото правителство ще окаже по-сериозна подкрепа на производителите на това растение, за да могат те да станат по-видими и обществото да се запознае с това, което българската природа ни дарява.

Всичко се прави на ръка

Румяна Георгиева допълни, че всичко в производството на шафран се прави на ръка. По думите й в него технологиите и изкуствен интелект все още нямат приложение.

От засяването на луковиците до брането на цветовете и отделянето на безценния шафран, за всичко са нужни човешки ръце, изтъкна Георгиева. По думите й това води и до проблем с осигуряването на кадри в сектора.

По-голямата част от производството, всъщност, е бутиков семеен бизнес, а работната ръка обикновено са приятели и познати. Има обаче и производители, които имат повече от декар-два и това изисква повече хора, каза още Георгиева.

Тя уточни, че най-натоварено е през октомври и ноември, когато е периодът на цъфтеж на растението. Тогава трудът е ежедневен, при това работата започва в ранните часове на деня.