• Българските земеделски производители не са подложени на натиск от големите търговски вериги, заяви Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България.
  • По думите ѝ отношенията са партньорски и прозрачни, а истинските предизвикателства пред сектора са липсата на напояване, недостигът на работна ръка и тежката администрация.
  • Според нея големите надценки се наблюдават в малките търговски обекти, а не в хипермаркетите.

Българските земеделски производители не са мачкани от големите търговски вериги у нас.

Тази позиция изрази Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България и на група „Овощари Карнобат“, по време на събитието More than trade, организирано от Сдружението за модерна търговия (СМТ).

Изявлението ѝ идва на фона на рекордната глоба от 75.6 млн. евро, наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на „Кауфланд България“ заради установени нелоялни търговски практики срещу български производители. 

„Никой производител в България или в Европейския съюз не е задължен да си партнира, да работи или да продава стока на конкретен субект“, коментира Гроздева.

Според нея, ако на производителите се даваше по-често думата, дебатът по темата би бил по-експертен, тъй като в момента гласът на стотиците фермери, които работят успешно с веригите от десетилетия, остава нечут.

Партньорство, а не натиск

Живка Гроздева описа процеса на договаряне с големите вериги като изключително бърз и прозрачен. По думите ѝ, отношенията са градени в продължение на десетилетие.

„Имаме конкретен човек в организацията, който поддържа постоянна връзка с веригите. Ние правим оферта, отсреща търговецът отговаря с „да, приемам тази оферта“. Съгласяваме се взаимно и сделката е сключена. Не намирам никаква неяснота, никакви скрити неща в целия този процес“.

Гроздева подчерта, че ако повече хора, които са реална част от процеса, говореха, всичко щеше да стане много по-ясно за обществото.

Владислав Михайлов, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, също определи големите търговци на дребно като партньори. Коментира проверките и глобите:

„Ние сме в позицията на тревата, която бива стъпкана, когато слоновете се карат. Нито държавата печели от това нещо, нито вие (веригите) печелите, а ние, производителите на храни в България, прегряваме най-бързо“.

Според него българските производители имат структурни проблеми, като разпокъсаност и ниска автоматизация.

Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България и на група „Овощари Карнобат“, по време на събитието More than trade
Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България и на група „Овощари Карнобат“, по време на събитието More than trade

Къде са големите надценки и кой плаща за промоциите?

Живка Гроздева заяви, че при работата с големите вериги надценката е между 10% и 15%. Според нея големият проблем са малките обекти – павилиони и квартални магазини.

„В летните месеци през тези обекти се реализира минимум 50% от произведеното количество плодове и зеленчуци в България. Когато ние продадем килограм череши за 1.90 евро, в същото това магазинче ги откриваме на цена 4.40 евро“.

Тя беше категорична, че производителите не плащат за промоциите в големите вериги.

„Няма случай досега, в който производител да е бил заставен да плати за промоция или за реклама. Разликата се поема от търговеца“.

Тя добави, че големите вериги имат по-високи изисквания за остатъчни количества пестициди от държавната агенция по храните, което е в полза на потребителите.

Дефицитът на продукция и феноменът „скъпи череши“

Според данни на Министерство на земеделието и храните и International Trade Centre (ITC) в България има дефицит при редица плодове и зеленчуци.

Производството на череши покрива нуждите почти напълно (дефицит от 1%), но при други култури ситуацията е различна:

  • Круши: 78% дефицит
  • Ябълки и праскови: 64% дефицит
  • Кайсии: 32% дефицит
  • Моркови: 61% дефицит
  • Лук: 41% дефицит
  • Краставици и картофи: 30% дефицит

Гроздева обясни, че това се дължи основно на сезонния характер на производството у нас.

„Ние нямаме възможност, така както Испания и Гърция да речем, или пък Турция, да произвеждаме и в есенния период, в ранния пролетен период. Климатът при нас е различен“.

По повод ежегодните репортажи за шокиращо високи цени на първите череши, тя обясни, че става въпрос за два вида продукция.

Едната е внос от чужбина в много малки количества, а другата е от високотехнологични оранжерийни насаждения в България, които са изключително скъпа инвестиция.

Истинските проблеми пред българското земеделие

Според Гроздева секторът се сблъсква с няколко ключови проблема, които възпрепятстват неговото развитие. На първо място тя постави липсата на напояване.

„Без дългосрочно разчитане на напояване не може да има устойчиво и предвидимо производство на плодове и зеленчуци. Ние сме единствената европейска страна, в която няма осигурено напояване, достъп до вода“.

Други сериозни предизвикателства са липсата на работна ръка, особено за работа на полето при 40-градусови температури, което оскъпява производството, както и огромната административна тежест.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google