Носителят на Оскар Ал Пачино не се захваща с актьорската професия заради парите.

Когато 84-годишният днес Пачино започва да трупа милиони долари от своите роли във филми, като “Кръстника” и “Белязания,” той не следи отблизо какво се случва с разходите му, пише звездата в новата си автобиографична книга “Сони Бой.”

“Не разбирах как работят парите, нито как се развива кариера,” пише той. “Това беше език, който просто не говорех.”

Финансовата му ситуация обаче започва да излиза извън контрол след разходи, като 400 000 долара годишно за поддръжката на зелените площи в дом, в който не живеел, и плащанията за 16 коли и 23 мобилни телефона.

“Парите, които харчех и това за какво ги харчех, беше като един откачен филмов монтаж на загуби. Вратата беше широко отворена и хора, които не познавах, живееха на мой гръб.”

Неопитността на Пачино не е единственият фактор, който допринася за финансовите му проблеми. Впоследствие той научава, че счетоводителят му е управлявал толкова лошо средствата му, че го разорява. “Имах 50 млн. долара, а после нямах нищо,” пише актьорът.

Тогава Пачино вече е в 70-те си години и не смята, че ще може да изкарва от актьорство парите, които прави в пика на своята кариера.

Преди да фалира, той предпочитал да играе герои, с които усеща някаква връзка, независимо колко пари щял да изкара от приемането на дадена роля. След като средствата му се изчерпват обаче, той започва да приема каквито роли можел да получи.

″‘Джак и Джил’ беше филмът, който снимах, след като бях изгубил парите си. Ако трябва да съм честен, приех ролята, защото нямах нищо друго.”

По негови думи, той участвал и в “някои наистина лоши филми, които ще останат неспоменати, само заради парите.”

Пачино обаче намира начин да превърне нещо, което наистина обича, във възможност за правене на пари – воденето на семинари.

Той си спомня, че посещавал колежи и университети в началото на новото хилядолетие, за да говори за своята кариера, любими книги и пиеси. В крайна сметка, той решава да организира и публични семинари, установявайки, че заплащането е достатъчно добро, за да изкарва месеца.

“Затова започнах да обикалям. И установих, че това действа. Публиката идваше, защото все още бях популярен.”

В крайна сметка, Пачино казва, че винаги е смятал, че ще може да се съвземе и “никога не се е отчайвал” от финансовите трудности, които е имал.

“Казват, че е добре човек да не гледа назад. Аз обаче поглеждам назад и обожавам това, което виждам. Обожавам, че съществувах.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google