Темата за образованието продължава да бъде сред най-обсъжданите в общественото и икономическото пространство. По думите на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на форума „Време за растеж“. 

Няма съмнение, че учениците трябва да бъдат в училище – цел, която България в значителна степен вече е постигнала още преди пандемията.

По-важният въпрос обаче е какво се случва в училищната среда и дали децата реално получават онези знания и умения, които са им необходими за пазара на труда и за личното им развитие. По редица международни и национални показатели качеството на образованието в България остава по-ниско в сравнение с други държави.

Проблемът: Финансиране на структура, а не на качество

Според Адриан Николов необходимите промени не могат да бъдат постигнати с една универсална реформа, а изискват конкретни и целенасочени мерки. Образователната система е натрупала редица структурни проблеми, сред които особено ключов е начинът на финансиране.

В момента моделът на финансиране често стимулира поддържането на съществуващата структура – ученици, паралелки и училищна инфраструктура – без достатъчно фокус върху реалните образователни резултати. Това води до ограничена отчетност за качеството на обучението.

Затова според Николов е необходимо преминаване към модел, при който финансирането е по-тясно обвързано с резултатите. Един от възможните подходи е проследяване на напредъка на учениците в рамките на целия образователен цикъл и оценка на т.нар. добавена стойност на училището – т.е. реалният принос на учебното заведение към развитието на учениците.

"Първото и най-важно е финансирането. В момента системата продължава да „брои“ ученици, класове и училищни сгради, без достатъчно връзка с реалните резултати. По този начин се финансира основно структурата, а не качеството – не това, което реално се случва в класните стаи и с учениците. Затова е необходимо постепенно преминаване към по-модерен модел на финансиране, който е обвързан с резултатите."

В този контекст е важно да се идентифицират училищата, които постигат добри резултати, и те да получават допълнителна подкрепа. Според Николов ресурсите трябва да се насочват именно там, където има доказан ефект върху качеството на образованието.

Същевременно съществува и сериозен проблем с т.нар. „слаби училища“, при които резултатите са трайно незадоволителни. В тези случаи са необходими целенасочени интервенции, включително организационни промени и засилване на управленския капацитет, за да се постигне реално подобрение.

"В момента се оценява, че има между 15 и 20 училища, в които всички ученици завършват с много ниски резултати – включително с двойки. В някои от тези случаи се стига до ситуация, в която учениците практически не усвояват материала и изостават значително от предходните нива. Това показва системен проблем в тези училища, където резултатите са трайно незадоволителни и засягат цялата образователна среда."

Решението: Обвързване на парите с реалните резултати

Друг ключов елемент е професионалното образование, което според Николов трябва да бъде много по-тясно обвързано с нуждите на пазара на труда. В момента често се наблюдава разминаване между преподаваните знания и реалните изисквания на икономиката.

Като цяло проблемите в образованието не могат да бъдат сведени до отделни индикатори или изолирани училища. Те изискват системен подход и дългосрочна визия, а не фрагментирани мерки.

Особено внимание трябва да се обърне на училища с устойчиво ниски резултати, където практически липсва натрупване на базови знания. Това поставя въпроса за ефективността на системата и необходимостта от по-решителни политики.

"Необходимо е да има механизми за по-строг контрол и дисциплина, така че учениците да бъдат реално обучавани, а при нужда да се привличат и преподаватели от други училища, които да подпомогнат процеса. Разбира се, това няма да е лесно, защото става дума за сериозни управленски и организационни промени."

Реформа в професиите: Кои отпадат и кои се появяват?

В основата на всички тези предизвикателства стои човешкият капитал. В редица случаи именно ръководството на училището – и най-вече директорът – се оказва решаващ фактор за постигнатите резултати. 

"Изследваме тази тема. Зорница Славова публикува анализ, в който не се фокусира само върху това къде са най-слабите училища, а и върху онези, които са успели да отключат потенциал и да постигнат подобрение. Ако се вгледаме в резултатите от това изследване и разговорите с директори на училища, които постигат добри резултати, виждаме, че решаващ фактор в крайна сметка е човешкият капитал и управлението. В много случаи именно директорът е този, който е направил разликата – имал е визията и енергията да промени училището. Това обаче не означава, че не е нужна ясна рамка на политики, която да подкрепя такива директори и да създава условия повече училища да постигат устойчиво подобрение."

От отчета на Славова за ИПИ става ясно, че през последните 20 години професионалното образование включва 588 специалности, групирани в 245 професии. Огромното надребняване силно затруднява избора на професия и специалност, самото обучението и реализацията след това. Новият списък вече е изготвен и ще се прилага от учебната 2026/2027 година. Той премахва деленето по специалности и намалява професиите от 245 до 193.

Отпадат предимно професии, по които така или иначе няма прием. Сред тях са пристанищен работник, помощник-инструктор по фитнес, камериер, музикант-вокалист, бродировач;

Сливат се професиите „Сътрудник в маркетингови дейности“ и „Организатор Интернет приложения“ стават „Електронна търговия, маркетинг и реклама“. „Леяр“ и „Ковач“ (по които така или иначе няма прием) ставар „Технологии на метални продукти и изделия“;

Променят се имената на професиите: „Продавач-консултант“, която вече ще е „Търговия и продажби“, „Куриер“ – „Спедиторски услуги“, а „Лазерна и оптична техника“ – „Оптични и лазерни системи“;

Появяват се и нови професии като: „Интегриране на дигитални технологии“, „Потребителски интерфейс и ползваемост на софтуер“, „Организиране на събития“. Част от тях съществуваха и досега в различни специалности, а по други така или иначе няма прием за следващата учебна година. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !