Планът на Европейския съюз за налагане на мита върху високовъглеродния внос може да навреди на развиващите се страни в Азия, но е малко вероятно да доведе до големи намаления на емисиите на парникови газове.

Това посочва Азиатската банка за развитие (ADB) в доклад, цитиран от Ройтерс.

Механизмът за въглеродна корекция по границите (Carbon Border Adjustment Mechanism, или CBAM) беше въведен, за да отговори на опасенията, че аутсорсингът на производството е поставил големи части от веригата за доставки на ЕС извън обсега на неговата схема за търговия с емисии.

Ситуацията беше описана от администрацията в Брюксел като „изтичане на въглерод“.

Механизмът е създаден, за да изравни условията и критериите за оценка и да накара чуждестранните доставчици да плащат същата цена на въглеродните емисии като местните, дори да не подлежат на подобен "въглероден данък" в собствените си държави.  

Азиатската банка за развитие очаква CBAM да намали азиатския износ за ЕС, особено от Западна и Югозападна Азия, като стоманата от Индия също вероятно ще понесе удар.

Експертите на банката са на мнение, че всяко малко намаление на емисиите по тази схема бързо ще бъде компенсирано от продължаващото увеличаване на въглеродно-интензивното производство в цяла Азия.

Според тях, механизмите за споделяне на технологии за намаляване на емисиите ще бъдат по-ефективни, отколкото налагането на допълнителни данъци и такси.

"Това, всъщност, е сравнително ограничена политика в момента. Тя се отнася само за вноса в ЕС и то само в шест икономически сектора“, коментира главният икономист на ADB Нийл Фостър-Макгрегър.

"Дори и да направим това ценообразуване на въглеродните емисии по-широко по целия свят, пак ще станем свидетели на нарастващи емисии, освен ако не се предприеме фундаментална промяна в производствените техники“, добавя още той.

CBAM може да събере около 14 милиарда евро приходи до 2030 г., които се очаква да се използват за осигуряване на финансиране за борбата с климатичните промени в развиващите се страни и за декарбонизиране на производството.

Една от целите на механизма за въглеродна корекция беше да стимулира икономиките извън ЕС да налагат свои собствени по-строги политики в областта на климата.

Ако държавите износители могат да докажат, че цената на въглерода вече е платена на тяхна територия, таксата по CBAM ще бъде намалена.

Индия вече обсъди възможността за налагане на експортни данъци върху продукти, обхванати от CBAM и продавани в Европа, а Китай разширява своята система за облагане на емисиите, за да обхване нови експортни сектори, като стоманата.

И двете водещи азиатски икономики обаче са критични към CBAM. Китай предупреди Европа "да не използва климата като извинение за участие в търговски протекционизъм".

"Освен че CBAM служи като митническа тарифа за чуждестранните производители, тя също така ще повиши цената на суровините, включително стомана и торове, за производителите от ЕС надолу по веригата и дори може да им даде стимул да преместят още повече производствен капацитет в чужбина, включително и в Азия", предупреждава докладът на ADB.

"Въпреки че има частично компенсиране на изтичането на въглерод нагоре по веригата на доставки, може да има ново изтичане надолу по веригата в ЕС. Те се прострелват в крака“, коментира експертът на ADB Джон У Канг. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google