В четвъртък, на 19 август 2004 г., когато американските плувци Майкъл Фелпс, Арън Пейрсъл и Аманда Биърд печелят три златни медала на Летните олимпийски игри в Атина, на акциите на Google, които току що са направили своя дебют на Nasdaq, съвсем не им върви по вода. 

Въпреки многото шум преди IPO-то на интернет търсачката, инвеститорите преди 19 години не изглеждат толкова запалени по нея.

В крайна сметка, компанията оценява акциите си на 85 долара за брой, което е долната граница на очаквания диапазон от 85 до 95 долара, като той дори е значително по-нисък от първоначалната ѝ цел за нива между 108 и 135 долара. 

Нещо повече, търговията през първия ден изобщо не е толкова "гореща", колкото температурите по това време на годината.

Акциите на Google отварят на ниво от 100 долара, или повече от 17% по-висока от офертната цена, след което приключват сесията на 100.34 долара - с 18% печалба спрямо цената на IPO-то.

Представянето на акциите на Google непосредствено след IPO-то не е лошо, но със сигурност не подхожда на грандиозното събитие, което по онова време е рекламирано като най-голямото технологично IPO след спукването на дот ком балона през 2000 г.

След бавния старт обаче, акциите на Google през следващите няколко години компенсират изцяло по-търпеливите акционери. Днес пазарната оценка на компанията е около 70 пъти по-висока, отколкото през 2004 г. 

Как започва всичко? 

Интернет компанията Google е основана от Сергей Брин и Лари Пейдж през 1998 г. Те започват да работят от общежитието на Пейдж в Станфордския университет, като целта им е да създадат нов тип технология за търсене, която тогава кръщават BackRub. 

Идеята е да се проследяват връзките между уебсайтовете, или т. нар. "линкове" между тях. Повечето търсачки преди това разчитат само на ключовите думи, зададени от потребителите.  

Брин и Пейдж включват във функцията за търсене броя на връзките, които всеки уеб сайт има към останалите, като по този начин успяват да измерят неговата значимост. А това оказва влияние и върху подредбата на резултатите в търсачката.

През лятото на 1999 г., когато Google успява да си осигури финансиране за 25 милиона долара, компанията вече обработва по 500 000 заявки за търсене на ден. През 2000 г. търсачката на Брин и Пейдж става по-популярна от дотогавашния лидер на пазара Yahoo!. 

Дебютът на Nasdaq

Google, която никога не се задоволявала да прави нещата по обичайния начин, решава да осъществи публичния си дебют чрез т. нар. "холандски търг" (Dutch auction). 

При този тип борсово предлагане на ценни книжа компанията разкрива максималното количество акции, които се продават, а понякога и потенциалната им цена. След това инвеститорите заявяват броя на акциите, които искат да придобият и на каква цена. 

След като бъде определена минимална клирингова цена, инвеститорите, които наддават на тази или на по-висока цена, получават акции. Ако има повече оферти, отколкото налични акции, разпределението е на пропорционална основа. 

Необичайният начин за пласиране на акциите на Google до известна степен също допринася за по-слабия интерес от очакваното. След приключването на IPO-то пазарната капитализация на компанията се оценява на 23 милиарда долара.

През 2015 г., с разрастването на бизнеса на компанията, тя е преименувана на Alphabet, а търсачката Google остава нейно дъщерно поделение. 

Колко струват акциите на Google днес? 

Днес акциите на Google се търгуват на цена от около 129 долара за брой, но трябва да се има предвид, че компанията на два пъти осъществи т. нар. "сплит", т. е. разделяне на номиналната стойност на акциите на по-малки части.

През 2014 г. за всяка стара акция бяха раздадени по две нови, а през 2022 г. беше извършен втори сплит, този път в съотношение 20 към 1. 

Пазарната капитализация на компанията днес възлиза на зашеметяващите 1.63 трилиона долара, или около 70 пъти повече, отколкото през 2004 г. Тоест, ако на 19 август 2004 г. сте инвестирали 1000 долара в акции на Google, то днес те биха стрували около 70 000 долара. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !