Забраната на Индия за износ може да окаже ефект на световните пазари на ориз, а милиони хора се очаква да бъдат засегнати, като азиатските и африканските потребители ще понесат най-голямата тежест.

Индия, която е най-големият износител на ориз, забрани на 20 юли износа на бял ориз, с изключение на сорта басмати, тъй като правителството се опитва да ограничи поскъпването на храните в страната и да “гарантира адекватна наличност на разумни цени.”

Страната стои зад над 40% от глобалната търговия с ориз.

“Малайзия изглежда най-уязвима, според нашия анализ,” казват от Barclays в публикуван наскоро доклад, който очерта значителната зависимост на страната от индийския ориз.

“Тя внася значителна част от ориза си, а Индия допринася с относително голям дял от вноса ѝ на ориз,” казват анализаторите на банката.

Сингапур вероятно също ще бъде засегнат, като според доклада Индия съставлява около 30% от вноса на ориз на града-държава.

От Barclays отбелязват, че Сингапур до голяма степен зависи от вноса на храни като цяло, а не само на ориз. Страната в момента се опитва да си осигури изключение от индийската забрана.

Цените на ориза в момента се движат близо до десетгодишни върхове, като метеорологичният феномен Ел Ниньо излага на допълнителни рискове добива в другите водещи азиатски производители на ориз, като Тайланд, Пакистан и Виетнам.

От Barclays посочват, че Филипините ще са “най-силно изложение на повишение на цените на ориза,” предвид факта, че тази храна е с най-голямо тегло в потребителската кошница в страната. По-голяма част от вноса на ориз на Филипините обаче е от Виетнам.

Други региони, които ще бъдат засегнати

Азия не е единственият регион, който ще бъде засегнат от забраната за износ на ориз на Индия. Много държави от Африка и Близкия изток също са уязвими.

Пазарите, които са силно изложени на ограниченията в износа на Индия, са концентрирани в Субсахарска Африка, както и в региона на Близкия изток и Северна Африка, казват от подразделението за проучвания на Fitch Solutions BMI. От компанията посочват Джибути, Либерия, Катар, Гамбия и Кувейт като “най-силно изложени.”

Спирането на износа на Индия на бял ориз, с изключение на сорта басмати, идва след наложената през миналия септември от страната забрана върху доставките на натрошен ориз. Това означава, че до 40% от износа на ориз на Индия в момента не са налични, според прогнозите на BMI.

Това не е първият случай, в който Индия налага подобна забрана, но ефектът този път може да е по-мащабен от преди.

През октомври 2007 г. Индия наложи забрана за износа на ориз, с изключение на сорта басмати, след което временно вдигна забраната и я наложи отново през април 2008 г. В резултат на това цените се повишиха с близо 30% до рекордните 22.43 долара за центнет (бел. ред. около 45.4 кг).

Цените се утрояват в рамките на три месеца според International Potato Center (CIP).

Тогава Индия не бе основен играч в износа на ориза и настоящата забрана има “много по-сериозен ефект” в сравнение с преди 16 години, казва Самаренду Моханти, регионален директор за Азия в CIP.

Според него мащабите на забраната ще зависят от това как ще реагират други вносители и износители на ориз.

Ако големи износители на ориз, като Виетнам и Камбоджа също наложат някакви ограничения, а вносители като Малайзия започнат да се запасяват, светът ще бъде изправен пред “евентуален хаос на пазара на ориз,” казва Моханти.

Той предупреждава, че положението може да бъде по-лошо отколкото след 2007 г.

“Милиони хора ще бъдат засегнати от забраната за износ на ориз на Индия,” казва Моханти, допълвайки, че по-бедните потребители в съседни на Индия държави, най-вече Бангладеш и Непал, ще бъдат засегнати най-тежко.

“Има много малка вероятност тази забрана върху износа да бъде вдигната,” казва Моханти, който смята, че тя ще остане поне до изборите в страната през април 2024 г.

Южноазиатската страна в момента се бори с високи цени на зеленчуците, плодовете и зърнените храни, което би могло да навреди на изборните резултати на премиера Нарендра Моди.

Инфлацията в Индия нараства до 4.8% през юни вследствие на ръста цените на храните, но въпреки това остава в целевия диапазон на централната банка между 2% и 6%.

Инфлацията обаче може да достигне 6.5% през юли, според прогнозираха наскоро от HSBC.

Икономистите на банката предупреждават, че екстремните метеорологични събития биха могли да се отразят допълнително на реколтата.

“Ако доставките паднат, може да има последствия в световен мащаб, които да се прехвърлят към пшеницата, тъй като тя е частичен заместител,” отбелязват от банката. Икономистите посочват, че цените на зърнените храни вече нарастват в Индия и в световен мащаб, което се дължи и на края на Зърнената сделка в Черно море.

Цените на пшеницата скочиха, след като Русия се оттегли от споразумението.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !