Изминаха пет години, откакто беше издаден президентски указ в Турция за повторното отваряне на „Света София“ като джамия, с което беше отменен нейният статут на музей, определен с решение на кабинета от 1934 г.

Строежът на сградата започва през февруари 532 година и е поверен на опитните и талантливи архитекти Антемий от Тралес и Исидор от Милет.

От самото начало става ясно, че построяването на исканата от Юстиниан монументалната структура не само няма да е лесно от инженерна гледна точка, но и ще подложи имперската хазна на неимоверно изпитание.

Още преди височината на строежа да е достигнала 2 метра, в работата по него участват близо 10 000 работници, а държавната съкровищница на империята е намаляла с 51 млн. номизми.

Юстиниан обаче остава невъзмутим и през 532 година издава декрет, съгласно който от всички областни управители в империята се изисква да свалят украсите от намиращите се в подвластните им територии езически храмове от Античността и да ги изпратят в Константинопол за декорацията на бъдещото бижу в короната на имперската столица, разказват от "Българска история". 

Краткият срок, в който строежът е завършен, е изумителен – само за пет години и десет месеца над константинополския Августеон вече се издига 50-метровата структура на новата катедрала на ромейската патриаршия – „Света София“.  

На 27 декември 537 година, пред погледа на столичните жители, храмът е официално осветен от патриарх Минас и от самия император Юстиниан. Предвид многобройните си функции и церемониални предназначения, той е обслужван от внушителните 500 души. 

Новата придобивка на Константинопол коства на имперската хазна около 360 млн. номизми, без към тази сума да се причислява стойността на нейната интериорна декорация. 

След завладяването на Константинопол от седмия османски султан Мехмед II на 29 май 1453 г. „Света София“, която е служила като църква в продължение на 916 години, е превърната в джамия.

След завладяването султан Мехмед получава титлата „Фатих“ (Завоевателя) и извършва първата петъчна молитва в „Света София“ на 1 юни 1453 г.

С падането на Османската империя и създаването на Република Турция, статутът на „Света София“ отново е променен. На 24 ноември 1934 г. Съветът на министрите издава Указ № 7/1589, с който я превръща в музей.

През 2016 г. Асоциацията за опазване на исторически фондации и околната среда подава съдебен иск в Държавния съвет с искане да бъде отменено решението от 1934 г.

Делото е решено на 10 юли 2020 г., когато 10-та камара на Държавния съвет анулира решението на кабинета от 1934 г., което определя статута на „Света София“ като музей.

Същия ден президентът Реджеп Тайип Ердоган подписва президентски указ за отваряне на „Света София“ за богослужение. Президентският указ също така прехвърля управлението на „Света София“ към Дирекцията по религиозни въпроси (Дианет) и утвърждава възстановяването ѝ като джамия. Решението е публикувано в специален брой на Официалния вестник, издаден същия ден.

Заместник-председателят на Великото национално събрание на Турция Джелал Адан прочита указа за прехвърляне на „Света София“ към Дианет и повторното ѝ отваряне за богослужение по време на пленарно заседание, посочва Daily Sabah. 

След публикуването на указа сградата официално е отворена за молитва на 24 юли 2020 г. - след 86 години. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !