Българската консервна промишленост има над вековна история, но и днес остава ключова връзка между земеделието и хранителната индустрия.

Макар делът ѝ в националната икономика да изглежда скромен, секторът продължава да създава добавена стойност, да поддържа заетост в селските райони и да носи значителен експортен потенциал.

От Варна до Пловдив – началото на един отрасъл

Началото на българската консервна промишленост е поставено през 1899 г., когато предприемачът Пантелей Генов открива първата фабрика за консервирани храни във Варна.

След обучение във Франция и Белгия той пренася модерни технологии в България, но първоначално се сблъсква с липса на доверие към продукта и недостиг на суровини. По-късно производството е преместено в Пловдив, където условията за развитие са по-благоприятни.

Днес 3 април – датата, на която е взето решението за създаването на първата фабрика – се отбелязва като професионален празник на консервната промишленост.

През следващите десетилетия секторът се разраства бързо. В периода между двете световни войни държавата насърчава изграждането на малки консервни предприятия в земеделските райони, а през 80-те години производството достига своя исторически пик.

След промените от 1989 г. много предприятия затварят врати вследствие на приватизацията и загубата на традиционни пазари. Част от производителите обаче успяват да се модернизират и днес формират новото лице на индустрията.

Малък дял, но стратегическо значение

Според данните за 2023 г. на Българска стопанска камара (БСК), секторът „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“ формира:

  • 1.3% от всички предприятия в преработващата промишленост;
  • 1.5% от заетите лица;
  • 1.2% от добавената стойност, създавана в преработващия сектор.

Въпреки това значението му далеч надхвърля статистическите показатели.

Консервната индустрия осигурява пазар за местните производители на плодове и зеленчуци, удължава жизнения цикъл на селскостопанската продукция и позволява достъп до български храни през цялата година.

Консервната индустрия преминава през кризите по-устойчиво от много други сектори

Данните показват, че секторът „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“ демонстрира значителна устойчивост през последните години, въпреки пандемията, енергийната криза и поскъпването на суровините.

Между 2019 и 2023 г. броят на предприятията в бранша остава сравнително стабилен. След лек спад през първата пандемична година секторът успява бързо да възстанови позициите си, а през 2022 г. достига нивата отпреди COVID-19. През 2023 г. се отчита минимално свиване, което анализаторите свързват с нарастващите разходи за суровини и натиска върху по-малките компании.

На фона на това преработващата промишленост като цяло отчита последователен спад в броя на предприятията през разглеждания период, а част от икономиката се възстановява едва след 2021 г.

Около 43% от предприятията са концентрирани в областите Пловдив и София. Близо една пета от всички предприятия в сектора през 2023 г. са концентрирани в област Пловдив, която формира около 20% от бизнеса. Следват София-град с 9%, Пазарджик със 7,2% и Стара Загора с 6%.

Секторът бележи и устойчив ръст на производството. За пет години произведената продукция нараства с 31%, достигайки 1.135 млрд. лв. през 2023 г., а оборотът продължава да се увеличава дори в условията на инфлационен натиск.

Особено впечатляваща е 2020 г., когато производството на консервирани плодове и зеленчуци расте с 5.3%, а оборотът – с 9.3% спрямо предходната година. Това се случва в момент, когато преработващата промишленост като цяло отчита спад от над 9%, а икономиката е под силното влияние на пандемията.

Експертите обясняват тази устойчивост с повишеното търсене на трайни хранителни продукти по време на локдауните, както и с по-бързата адаптация на предприятията към променената пазарна среда.

Добавената стойност в сектора също нараства – с около 19% за периода 2019–2023 г., достигайки рекордните 272.7 млн. лв. (139.4 млн. евро) през миналата година. Макар делът му в общата икономика да остава относително малък – около 0.27% от добавената стойност на всички нефинансови предприятия, консервната индустрия продължава да се откроява като един от най-стабилните сегменти на хранително-вкусовата промишленост в България.

Над 230 хил. тона суровини, преработени за година

През 2024 г. българските предприятия са преработили: 112.1 хил. тона пресни плодове и 121.4 хил. тона пресни зеленчуци. Общият обем готова продукция достига 168.65 хил. тона.

От тях 74.2 хил. тона са продукти от плодове, а 94.4 хил. тона са зеленчукови консерви и смеси.

Износът остава важен канал за реализация. Само при плодовите продукти 28.3 хил. тона са насочени към пазари в Европейския съюз.

Потенциал за растеж и модернизация

Според оценки на Министерството на икономиката пазарът на консервирани плодове и зеленчуци има потенциал да нараства с около 1–2% годишно през следващите години.

Основните двигатели на растежа се очаква да бъдат:

  • внедряването на нови технологии за консервиране;
  • разработването на по-здравословни продукти с висока добавена стойност;
  • автоматизацията и дигитализацията на производството;
  • инвестициите в енергийна ефективност и устойчиви практики.

Част от големите компании в сектора вече привличат чуждестранни инвестиции, което ускорява въвеждането на модерни технологии и ноу-хау.

Недостигът на суровини остава най-голямото предизвикателство

Въпреки потенциала пред индустрията стоят сериозни проблеми.

Най-същественият е намаляващото производство на плодове и зеленчуци в България. Недостигът на местни суровини затруднява поддържането на производствените обеми, а сезонният характер на дейността създава проблеми с намирането на работна ръка.

Допълнителен натиск оказват още поскъпването на енергията; високите цени на опаковките; конкуренцията от по-евтини вносни продукти; необходимостта от инвестиции за покриване на все по-строги европейски стандарти.

Представители на бранша посочват, че загубата на руския пазар в края на 90-те години е нанесла тежък удар върху производството и е наложила преориентация към значително по-конкурентни пазари в ЕС.

Въпреки това секторът продължава да демонстрира устойчивост. Със своите традиции, натрупан опит и благоприятни природни условия България разполага с предпоставки да възстанови част от изгубените си позиции и да превърне консервната индустрия в по-значим двигател на регионалното развитие и износа на храни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !