Сватбите в Индия представляват сериозен бизнес. Тази година обаче някои от тях може да не са толкова големи, колкото биха били преди.

Екстравагантните празненствата са популярни с това, че продължават цяла седмица, придружавани от сложни религиозни церемонии, бляскави тоалети, песни, танци и разбира се, много бижута. 

Много двойки в Индия сключват брак в периода ноември – февруари, който в индийската култура се счита за благоприятен. По данни на Confederation of All India Traders (CAIT), броят на сватбите в страната възлиза на 3.2 милиона в периода ноември-декември миналата година, информира Nikkei Asia.

Празненствата в този период се е очаквало да генерират 3.75 трлн. рупии (46 млрд. долара) за компаниите от сватбената индустрия, което е значително увеличение, в сравнение с 2.5-те трлн. рупии, отчетени през 2019 г.

По тази причина не е изненада, че на разточителните сватби често присъстват до 1 000 гости, а това струва скъпо. Нагласите на милениалите в Индия обаче се променят и мнозина започват да вярват, че по-малко, всъщност, е повече. 

Двойките започват да избягват “големите, луди” индийски сватби и се насочват към интимни тържества с по-малък списък от гости, казва пред CNBC Тина Тарвани, съосновател на базираната в Мумбай сватбена агенция Shaadi Squad. 

Те вече избират да предоставят на гостите по-персонализирано изживяване по време на събитието, вместо да се конкурират с връстниците си в това кой ще организира по-голяма сватба, казва Тарвани.

Смита Гупта от базираната в Делхи сватбена агенция Wedlock Events споделя същото мнение. “Очевидно, успехът на сватбата зависи от гостите, но в днешно време най-важното не е броят на гостите,” казва Гупта. “Те се притесняват повече от изживяването.”

“Ако поканите 600 гости на сватбата си, това просто са допълнителни пари, които ще похарчите,” казва 29-годишната Маника Сингх. Тя ще се омъжва през декември 2023 г. и планира да покани до 250 гости за основното празненство. 

Наемът за два дни на мястото, където ще се проведе тържеството, ще струва на двойката 1 500 000 рупии (18 400 долара), или с около 600 000 рупии (7 400 долара) повече, отколкото е струвало преди пандемията и преди покачването на инфлацията. 

За да удовлетвори желанието на своите родители за голяма сватба, Сингх също така ще организира обяд за 300 гости в дома на семейството предишния ден.

“Младоженците дори не познават половината от хората. Те са познати на родителите,” казва тя, допълвайки, че това е честа практика, на която двойките се поддават, за да умиротворят семействата си.

Въпреки че ограничават мащабите на сватбите си, двойките харчат също толкова пари. Дори и с по-малък списък от гости, големите разходи за мястото, където се провежда събитието, храната и украсата, си остават норма, казва Гупта. 

Сингх посочва, че инфлацията е повишила разходите за храна, а цените на ориза “са скочили до небето.”

Въпреки че инфлацията при цените на дребно в Индия намалява от 5.88% през ноември до 5.72% през декември, цените на зърнените храни и млякото продължават да растат, според Reuters.

Сингх очаква най-много разходи за храна както на семейния обяд, така и на сватбеното празненство през декември. 

Това потвърждава решението ѝ да ограничи броя на гостите на сватбата си, но вместо това да похарчи повече за тоалета си и за бижута, което ще струва 700 000 рупии (8 600 долара) 

“Повече хора означава по-малко лукс на сватбата. Можем да похарчим повече пари за това, вместо да храним хора,” казва Сингх. 

Скъпо злато не е проблем

Цените на златото наскоро нараснаха до осеммесечен връх, като спот цената на метал е на ниво от 1 877 долара за тройунция. 

Това обаче не пречи на бъдещите младоженци да купуват злато за своя голям ден, казва Рамеш Калянараман, изпълнителен директор на Kalyan Jewellers. 

Високите цени не спират непременно хората да правят големи покупки, но те може да изчакат няколко седмици, за да видят дали цените ще се понижат, казва Калянараман. “Това не е спад в продажбите, а просто отлагане на покупките.”

Положението не е било по-различно по време на пандемията от COVID-19. 

Според Калянараман, размерът на покупките по време на пандемията е бил много по-голям, защото тогава хората не са могли да харчат пари за забавления или да наемат големи зали за сватбите си поради ограниченията. 

“Златните бижута не са моден аксесоар. Те са част от всеки обичай и ритуал,” допълва той. 

По негови думи в някои индийски градове родителите започват да купуват злато за дъщерите си още при раждането им и продължат да увеличават колекцията, докато те растат. След това много от тези закупени бижута се носят в сватбения ден.

Сингх казва, че тя гледа малко по-различно на нещата и няма да е окичена със скъпи бижута. Тя ще си купи един нов комплект бижута и ще използва друг от церемонията по годежа. През останалото време от празненствата „просто ще носи фалшиви бижута.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !