Много от някога кристално чистите потоци и реки в арктическите региони на Аляска сега са ярко оранжеви и мътни, а в някои случаи киселинността им рязко се повишава. Девствените пейзажи на страната изглеждат така, сякаш са засегнати от промишлено замърсяване, а учените се опитват да разберат защо, пише електронното издание Wired. 

Роман Дайл, професор по биология и математика в Тихоокеанския университет в Аляска, за пръви път забеляза рязките промени в качеството на водата, докато извършва теренни проучвания в планината Брукс през 2020 г. Той прекарва там един месец с екип от шестима студенти, като през повечето време изпитват сериозни затруднения да намерят подходяща питейна вода. 

"Има толкова много потоци, които не просто са оцветени, а са толкова кисели, че могат да подсирят млякото  на прах. При други водата беше бистра, но не можеше да се пие, защото имаше наистина странен минерален вкус", разказва проф. Дайл, който е прекарал последните 40 години от живота си в изследване на Арктика.

Той събира данни за предизвиканите от изменението на климата промени в дървесната линия на Аляска, а сега се опитва да разкрие мистерията с променящите се качества на водата. 

Повечето от "ръждясващите" водни пътища се намират в някои от най-отдалечените защитени територии на Аляска - Арктическия национален резерват за диви животни, Портите на Арктическия национален парк и резерват, Национален парк Кобук Вали и резервата за диви животни Селавик.

Феноменът изглежда поразително, защото наподобява киселинните отпадъци от мините, но такива в района никога не са изграждани. Според изследователите, оранжевото покритие върху скалитге и бреговете на реките идва от самата земя.

Преобладаващата хипотеза е, че затоплянето на климата причинява разграждане на т. нар. пермафрост - вечно замръзналата почва в арктическите региони. Това освобождава утайки, богати на желязо, и когато те попаднат в течащата вода на открито, се окисляват и придобиват наситен ръждивооранжев цвят. Окисляването на минералите в почвата също може да повиши киселинноста на водата. 

Изследователският екип все още е в началото на процеса на идентифициране на причината.

„Мисля, че проблемът с киселинността на водата е наистина тревожен", казва Беки Хюит, професор по екологични изследвания в Амхърст Колидж. Точното въздействие върху сложните хранителни мрежи, които съществуват в тези водни пътища, засега е неизвестно и не се знае какви ще са бъдещите последствия за околната среда.

"Ръждясването" на реките на Аляска вероятно ще окаже въздействие и върху човешките общности. Реките като Кобук и Улик служат като източници на питейна вода за много от местните общности в Северозападна Аляска. Едно от основните опасения на учените е, че ако качеството на водата продължи да се влошава, може да засегне видовете, които служат като основен източник на храна за местните жители на Аляска.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google