На спиращата дъха надморска височина от 5 029 метра девствените води на това езеро в Хималаите през по-голямата част от годината са замръзнали.

През лятото обаче те чупят ледените си окови, за да разкрият речно корито, покрито с кости, оградено от бряг със скелетни останки, замаскирани от бежовите нюанси на неравния склон.

Това е Рупкунд, или Езерото на скелетите, в Утаракханд, Индия – сякаш родено от най-страшните ви кошмари, плод на смелото ви въображение.

През 1942 г. индийски горски служител се натъква на множество скелети, разпръснати из езерото. В гънките на могъщия връх Трисул, той е ужасен от видяното - стотици кости и черепи, някои с непокътната плът, разказва Amusing Planet.

Най-близкото населено място се намира на петдневен преход.

Откъде са дошли телата? Как са се запазили толкова добре?

През годините са открити около 600 до 800 тела. Въпреки митологичния произход на ледниковия водоем, тяхното съществуване се свързва с мрачни теории. Хипотезите привличат купища смели туристи към водите на Езерото на скелетите.

Истории за мъртъвци

Първоначално се смята, че телата са на японски войници, опитали се да нахлуят на територията на Индия. Може обаче да са и на тибетски търговци, преминаващи по Пътя на коприната, загинали в епидемия.

Някои вярват, че мястото е гробище за починалите по време на силна градушка, изпратена от богинята Нанда Деви.

Една от теориите предполага, че във водите на езерото почиват останките на крал Джасидвал, съпругата му и техния антураж от войници и танцьори, тръгнали на поклонение, за да отпразнуват раждането на принц. Но след като нарушава правилата на поклонението, кралят разгневява богинята Нанда Деви, която отприщва гнева си под формата на буря.

Тази теория не е съвсем неправдоподобна, като се има предвид историята на произхода на самото езеро. Смята се, че когато бог Шива и богинята Парвати са на път за планината Кайлаш, тя иска да се изкъпе. Но за нейн ужас наоколо няма водоем. Тогава бог Шива забива своя тризъбец в земята и се появява циркусът.

Водата е кристално чиста и отразява красотата на богинята Парвати. Затова езерото е известно като Рупкунд.

Но апокрифните твърдения за водоема отдавна се оспорват от археологически находки. Петгодишно проучване разкрива, че останките датират от преди 1200 години.

Въглеродното датиране предполага, че мъртвите не са непременно от една и съща епоха, като може да са загинали с около 1000 години разлика.

Тяхната генетична структура предполага разнообразие и в етническата принадлежност: някои са свързани с Южна Азия, като са починали по време на различни събития между 7 и 10 век. Други са свързани с днешна Европа (Гърция или Крит) и костите им лежат на дъното на водоема от 19 век.

Всички мъже и жени са възрастни и в добро здравословно състояние, незасегнати от каквато и да е епидемия. Почиващи на място, край което няма инструменти или оръжия, дрехи или останки от подслон, мистерията на самотните скелети все още е неразгадана.

Учените обмислят и теорията водоемът да се намира на маршрут за поклонение, въпреки че няма достоверни сведения в подкрепа на това твърдение.

И докато експертите мъдрят мистерията със скелетите, езерото всяка година привлича все повече и повече посетители със своя призрачен чар. Мястото обаче е незащитено срещу свръхтуризма и мъртъвците му се „обръщат в ледените си гробове“ пред перспективата да загубят убежището си заради човешка небрежност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google